От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

вторник, 21 декември 2010 г.

Кървавица

Охооооо някои ще колят свинята. Ох как обичам препечена свинска кожа, да си я дера направо от опърленото прасенце. Мога да ям до пръсване стига да не вдигна кръвно после. 
Клането на прасенцето за Коледа си е направо уюта на българския манталитет. Искам да ви споделя как си правим кървавицата у нашто село. В Южна Булгерия я приготвяли в корема на закланата свиня и я пълнели през дупето му. В Родопите пък, тези дето не се свенят от свинско, я ядяли сурово сушена. Мерси! Ние на север не сме чак толко диви.
И така. 
Първо започваме от червата. Избират се дебелите черва, като трябва до като са още топли да се почистят старателно от мазнината и да се измият. Ако прасето е имало глисти, нищо чудно при пълненето да се напукат.
Аз ги мия, като ги търкам обилно с царевично брашно. Така хем бързо и лесно се измиват окончателно, хем им се премахва тежката миризма на лайна. След това може да си ги осолите и размесите с 1-2 глави лук, нарязан на филийки и така да престоят до момента на употребата им.
За сместа за пълнене се избира кърваво месо от мястото на закола на свинята, парчета кожа, която дава колагена за доброто желиране, белият дроб на прасето, част от черният дроб, бъбреците, трахеята, и всякакви други тлъсти и малоценни изрезки от трупа. Аз кървища не ям , защото съм хриситянка, а Библията забранява кръвта да се яде, защото е носитела на живота, пък и не ми е вкусно правено с добавка на кръв. За това всичко го измивам добре.
Белият дроб се попарва във вряла вода до като побелее добре, но да не е сварен.
В къщи карвавицата я мелим с една машина с бъбрековидна решетка, но който няма машина, ще трябва да си поиграе да накълца целия материал на ситно. 
Разстила се сместта на масата и се добавят подправките:
сол на вкус
чубрица
чер пипер
1-2 големи глави настърган лук
2-3 шепи измит ориз
натрошена суха люта чушка
Веднъж съм и слагала индийско орехче и понамирисваше на шпек.
Тази смес се омесва добре и може да се остави на студено няколко часа да си узрее. С нея се пълнят измитите дебели черва, като са така обърнати, че вътрешното да е отвън. Кървавиците се пълнят хлабаво , не като надениците плътно под налягане. При варенето червото се свива. Краищата се връзват здраво с канап. Набожда се с игла за плетене на чорапи на няколко места.
В къщи карвавицата я варим на двора, на оджака, в тавата за лютеница. Нареждам внимателно дебелите гевреци и ги затискам с някаква скара да не изплуват. Заливам ги с вода да ги покрие и слагам достатъчно сол , за да се овкусят при варенето. След завирането , ги варя близо 2 часа. Ако е било младо прасенцето може и час и половина, за да не се напукат червата. Вари се обезателно на умерен огън. Ако го карате яко, да се обръща водата със сигурност ще ядете бульон от черва с пълнеж. Като се свари, изливате внимателно водата , изчаквате да изстинат кървавиците и чак тогава ги вадите, защото са много крехки и ще ги напукате. 
С кисел карфиол и хляб ми е любима вечеря. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!