От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

събота, 25 декември 2010 г.

Тарама хайвер

Ето ви едно традиционно българско лакомство, което в миналото ни костваше половин ден усилия с неясен резултат , а сега само 15 минутки време за приготвяне.
В детските ми спомени е дядо ми, как дълго време пукаше малките зрънца в един дървен хаван. После го прехвърляше в едно гърне и още дълго време го разбиваше на ръка. Цяла мъка. Да живее техниката! С пасатора става за отрицателно време.


Няколко подробности за хората, които не знаят как се добива основната суровина за хайвера.
Всички рибари го знаят и аз като щерка на човек , който е бил на риболов, дори когато съм се раждала, ще ви споделя опита си.

Много хора правят грешка , когато чистят едри риби да забиват ножа в корема или да я секат през гърба, когато я кормят. Тогава спукват жлъчката на рибата и целите и вътрешности се огорчават , включително и хайвера. Това е непоправимо за него.
Особено важно е да се знае, че жлъчката при рибите се намира в близост до хрилете ,между горните две перки. При едрите сладководни риби се вижда идеално, като мехурче изпълнено с жълта течност. Когато кормите риба се пори през корема , а не през гърба както правят някои. Когато видите бистра жълта течност , вече сте я овапцали. Месото се измива, но ако се замърси хайвера -трудна работа.
И само още нещо да добавя изъвн темата. Когато се почиства риба, дори скумрия , идеално се остъргва един чер канал който върви по гръбнака. Той също е горчив и разваля вкуса на рибата.

Избира се хайвер от едри риби -голям шаран , голяма щука, голяма каракуда. Почиства се от кървавите ципи и се слага в буркан. Посолява се обилно и се залива с олио, като трябва да е покрит най-малко с един пръст мазнина. Затваря се и се съхранява в хладилника дълго време. Поне месец трябва да е узрял. Узрелият хайвер от шаран добива приятно розов цвят.




На картинката в ляво, са яйцеклетки от щука , а в дясно от шаран.


А сега рецептата, която ми се е получавала винаги сполучлива. Зная я я от едно Нели.


В купата на пасатора или друг подходящ тесен и дълбок съд, слагате 2-3 лъжици от узрелия хайвер, 1 главичка лук срязана на четвъртинки, 2 филии бял, стар, накиснат във вода и изцеден хляб,сока от половин лимон.




Пускате пасатора и като за начало пасирате тези продукти. След като станат на хомогенна смес започвате да наливате олио, без да се съобразявате със струята. В миналото трябваше капка по капка, на 5 минути по лъжичка и въобще цял ден губи време. Сега всичко става много бързо без опасност от пресичане. В началото като се налива олиото, сместа е рядка, което ме накара леко да изтръпна, защото не го бях правила от много време и съм забравила, какво се получаваше, но само след няколко минути стана толкова гъста, че едва я поемаше ножа на пасатора. Олиото , което сложих е някъде към 500 мл.




Когато получите тази стегната плътна смес, смятам, че сте си получили желания хайвер. Сега трябва да се доизкусури.
Трябва да имате под ръка една чаша с вряла /кипяща/ вода. Пускате пасатора и започвате да наливате по малко от врялата вода, за да се разреди и изглади. Наливате и размесвате, до като получите желаната от вас консистенция. Прибирате в буркан с капак и съхранявате в хладилник. Преди сервиране трябва да стегне няколко часа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!