От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

вторник, 27 декември 2011 г.

Свински котлети с вино и синьо сирене

Днес правих котлети и станаха просто  fantastique . 


Избират се дебели свински котлети според броя на гладните, посолявате се, поръсват се с чер пипер и се поставят в тава с малко вода и олио да се пекат в силна фурна. 
И никакво чукане на месото. Ако я забравите тази процедура за обработка на месото ще направите най-добре. 


Скоро ходих на ресторант и там ми сервираха такава отвратителна, разтънена, суха вратна пържола, която беше твърда като каиш и ми предизвика главоболие докато я сдъвча. Дъвкателните ми мускули се травмираха, сериозно ви казвам. Не го правете това у вас особено ако месото ви е младо крехко. С чукането освен, че се разкъсват жилите, се разкъсват и мускулните влакна като това благоприятства изтичането на всичкия вкусен сок от месото. 
И не препичайте! Англичаните не случайно ядат а ла англе още преди месото да се е изпекло и да се е освободило от всичкия си сок.
Напоследък често срещам препоръка месото да се пече на слаба температура. Това също не го препоръчвам, защото месото ви отново ще се освободи от всичкия си сок и ще стане сухо и безвкусно. Няма нищо по-хубаво от натуралния мирис на печено месо отколкото това да го компенсирате с разни треви и подправки. 
Примера ми е от оня ден , когато отново послушах съветите на тези "професори" и пекох една голяма бройлерна кокошка на 200 градуса. Резултата беше плачевен . Освен че се изпари всичкият и пуснат сос, месото стана сухо , а на всичкото отгоре кокошката ми се разцепи през половината, сякаш нарочно някой го беше направил. Нямаше никакъв вид и добре, че гостите ми не бяха специални, да се изложа като кифладжийка , аз където пека вече 15 години коледни кокошки като за снимка. И този съвет май пак го прочетох от онази професорка, заради която си съсипах великденските козунаци с печене на ниска температура.
Само последно, всички правила за кухнята съм ги чела от учени хора и дебели книги , а не от разни аматьорки- лаици.


Ето с това мое отклонение месото ви вече трябва да се е изпекло .


Щом котлетите ви започнат да порозовяват, наливате 1 чаша бяло вино , разпределяте върху всеки котлет по една малка плочка синьо сирене и ги връщате във фурната. Само след 5 минути я изключвате и ги оставяте да се допекат на изключена фурна.


Слагате им гарнитурка по избор , поливате ги с образуваното сосче и Bon appétit.
Сипвате си една чаша хубаво винце, като това, което пих аз тази вечер и таратора на 6 :::))))
Във виното е истината :) много съм приказлива нали?



Гъби с ориз

Противно на новата мода да се яде сух, ронещ се ориз , аз продължавам упорито да готвя, лепкав, разварен, вкусен ориз и скоро не смятам да го променя това. Дори съм открила как да става колкото се може по-кашав. Бъркане му е майката и малко повече водичка. 
За който му харесва традиционния български ориз, тук давам рецептата си за гъби с ориз. До сега е нямало някой да е ял и да не му е харесал. Освен това тази комбинация идеално подхожда за гарнитура на печено месо.


Приготвяне:
1 глава лук се накълцва на ситно и се задушава в олио. Прибавят се 400 гр гъби от вид по желание , нарязани на филийки, посоляват се и се оставят да си пуснат водата. Прибавя се 1 голяма чаена чаша измит ориз и се бърка докато поеме водата на гъбите. От подправките добавям само чер пипер.
Изсипвам всичко в една дълбока тава и наливам 5 мерки вода според мярката на ориза.
Слагам го да се пече в силна фурна. Когато започне да ври и да набъбва, започвам да го разбърквам в тавата от време на време с една решетъчна лопатка и така докато стане абсолютно готов.
По този начин освен че оризът става лепкав по мой вкус, гъбите се разпределят равномерно из целия обем. При други случаи на гъби с ориз , гъбите изплуват и изгарят на повърхността в тавата и става една тъжна спечена история, която на мен не ми харесва.
Естествено оризът е вкусен прясно сготвен и топъл.

неделя, 25 декември 2011 г.

Кубинска баклава

Това е любимата рецепта за сладкиш на моята свекърва като за всеки повод се отчита с нея. Реших да я направя за тази Коледа да поразнообразя малко менюто в къщи. 
На вкус става също като другата баклава. Струва си да я опитате.


Продукти : 
1 пакет кори Фамилия, 125 гр краве масло, 


За пълнежа : 
4 яйца, 1 чаша захар /ок 200 мл/, 200 мл олио, 1 чаша същата брашно, 1 чаша счукани орехи, 1 бакпулвер, 1 ч.л канела.


За сиропа :
2 чаши захар около 400 гр и 3 чаши вода около 700 мл , 2 праха ванилия.




Пускате миксера да се разбиват яйцата със захарта и през това време намазвате тавата с половината от разтопеното  краве масло. Подреждате половината пакет кори хубаво изпънати .
През това време яйцата трябва да са се разбили на пяна. Прибавяте им канелата, олиото, орехите и брашното с бакпулвера. След като го объркате добре се изсипва върху подредените кори. Върху него се подреждат останалите кори като също се подреждат добре изпънати и равномерно застлани. Най отгоре се намазва или полива с другата половина от кравето масло. Пече се на 200 градуса до златисто запичане.
Когато изстине, му правите сироп от изброените продукти и заливате сладкиша. Чак когато попие част от сиропа и омекне горния пласт кори, го нарязвате на квадратчета.
Консумира се охладен.





сряда, 14 декември 2011 г.

Торта "Бял Наполеон"

Ще зачестя правенето на сладкиши по унгарската ми книжка, защото се получават много вкусни и леко различни от това, което сме свикнали да забъркваме. Все пак българите сме силни в баниците, питките  и киселото зеле, но европейците са със стари традиции в сладкарството. Когато ние сме яли ошав, те са творили фини изкушения. Няма срама тука. Ние пък сме ги научили на градинарство и те така...



Сладкишът го оформих като торта, защото торта ми трябваше за целта, но рецептата е по тази тук .




Необходими продукти за тестото : 300 гр брашно, 10 гр амонячна сода, 3 с.л. захар, 100 гр маргарин, щипка сол, 1 яйце малко сметана. 


За крема : 250 гр мляко, 200 гр масло, 300 гр пудра захар, ванилия, 4 с.л. брашно.




Приготвя се тесто със средна консистенция и се разделя на три части. Всяка се разточва на тънък лист и се пече при средна температура в голяма тава, намазана с масло. 




Приготвяне на крема : 125 гр. мляко се разбърква с 4 с.л. брашно. Останалото мляко с 100 гр пудра захар се кипва и при непрекъснато бъркане към него постепенно се прибавя първата млечна смес. Когато кремът се сгъсти, се снема от огъня и се оставя да изстине. Маслото и пудрата захар се разбиват добре и се разбъркват с изстиналия крем.




И сега нещо много важно, едно подобрение, за да се получат нещата перфектни за нашия вкус. Тортата става малко сухичка, с вкус на суха паста с бишкотено кремче, и за целта предлагам да се сиропира или със захарен сироп , както си го приготвяме за торта, от 1 чаша захар и 2 чаши вода или с подсладено прясно мляко в приблизително същото количество. Понеже силно ме съмняваха сухите платки , на последната и сложих подсладено мляко и в действителност , там където беше влажен, сладкиша беше страхооотен.



Понеже по рецепта отгоре не се украсява с крем, а с пудра захар, за да оформя торта, намазах отгоре дебело с крем и за завършване на фасона, изпекох бутер банички, на които им олющих горния слой на трохи и ги наръсих върху тортата. Идеята ми беше да използвам трохи от кроасан, но много препечен ми се видя за целта. Вие може да не печете банички, а само едно парче тесто във фурната до бледо розово и после да го натрошите. :)))

Тортата е много вкусна, без майтап :).




Ароматен кекс

Това трябваше да е нежно зелен кекс "Киви" приготвен с концентрат за разреждане "Киви", но подобни артикули отдавна не присъстват на нашия пазар. Реших да заместя концентрата със степче Киви, но и подобно нещо не открих в магазините на село, а и в града се съмнявам да откриете. В резултат на тези съществени липси по магазините, купих едно степче Ягода с Киви и резултата е на лице. Получи се нежно розов кекс, без никакъв намек за зелено. Както и да е мисля , че достатъчно се обясних по въпроса. А защо се обяснявам толкова? Ами защото след кекса с лимонада, този ми беше другия любим .
Рецептата :


Продукти : 3 чаени чаши брашно, 1 бакпулвер, 5 яйца, 1 кафеена чашка олио, 2 чаени чаши захар, 100 мл концентрат "Киви" и 100 мл газирана или чешмяна вода. 
В случая концентрата веднага се заменя с 1 степче по ваше желание, разредено в 200 мл газирана или чешмяна вода.


Приготвяне :
Включвате фурната да загрява и започвате да правите кекса.
Разделят се белтъците от жълтъците на яйцата и белтъците се разбиват на сняг с 1 чаша захар. Без да спира разбиването започват да се прибавят 1 по 1 жълтъците , като след всеки жълтък се добавя порция захар от втората чаша. 
Към получената пухкава смес се прибавя олиото и малко по малко брашното с разреденото степче или концентрат. В последното брашно се слага бакпулвера. 
Сместа се изсипва в намаслена форма и печенето е най-важно.
Кекса се слага в силно зарятата фурна като тя се изключва и кекса се оставя на изключена фурна за 10 минути. След това се пече 30 минути само на долен реотан на 200 градуса и след това още 10 минути на горен и долен реотан. 


Сместа която се получава е за голяма форма или две по-малки. Аз използвах продълговати като едната я напълних нормално на 2/3 от обема и а другата на 1/2. Първата изпълни цялата форма и стана нормален по обем кекс, а другата след като се изпече я срязах през средата и двете половини ги слепих с обилно количество подходящо сладко. Диагоналът на снимката не е умишлен , а неволен и случаен. :)
Кекса е много вкусен, ароматен и пухкав.



неделя, 4 декември 2011 г.

Никулденски шаран пълнен с орехи и гъби.

Авторска рецепта 

Много обичам шаран. Мога да ям всеки ден, без да ми омръзне. Обаче го обичам само пържен, но днес реших да импровизирам и да го приготвя печен- пълнен. Понеже съм яла пълнен шаран с орехи и лук, и нещо сладкия вкус и миризма на печен лук в комбинация с риба не ми допада, реших да импровизирам и да  заменя лука с гъби печурки. Получи се много вкусна съчетание за моя вкус, дори съм прекалено доволна от крайния резултат.



 Сега малко за шарана. Това е риба, която е любима само по нашите ширини. Доколкото съм чувала, западняците никак не я уважават и я смятат за мръсна риба, като предпочитат само бяла такава. Може да имат право, защото народното название на шарана е "прасе" понеже не е претенциозен към мръсни води, а и се заравя в тинята. По тази причина месото му поема този гаден вкус, който може да те откаже да го ядеш. 
Най-добрият шаран е култивирания, гледан във водоеми с чиста вода, която редовно се обогатява с кислород, да е ял чиста храна -житце. 
По тези причини, много е важно от кой търговец ще си закупите рибата за празника, дали после ще ядете и ще плачете или ще се наслаждавате на вкусно месо. За това си набележете един търговец и само от него си вземайте, особено ако знаете, че той е производителя и партидите му винаги са само от един и същи водоем. Аз съм доволна от шарана , който продават в МЕТРО. Винаги ми се е случвал шаран с добър вкус. Веднъж си говорих с чичкото там, че ги държали в аквариуми с кислород и ги вземали от добър водоем, но вече забравих кой. Оа някой от язовирите на ТЕЦ-овете спомена.
Така, много се отклоних. 


Моят шаран се приготвя така :
Вземате един шаран около 1,5 -2 кг, изчиствате го , измивате го и го насолявате обилно. Така добре осолен го оставям да престои едно денонощие в хладилника, за да поеме сол. Когато ще го приготвям вече, го измивам от пуснатите лиги и кръв и без да го соля допълнително, го оставям  да се отцеди от водата. След това го отупвам с брашно, така както е цял и го слагам в дълга тава добре намазнена с олио. В тавата го обръщам и от двете страни да се намазни добре целия. След това приготвям плънката.
Нарязвам около 200 грама гъби печурки и ги слагам с малко сол и олио да омекнат на котлона. След като спихнат и си пуснат водата им прибавям 1 ч.ч едро смлени орехи , малко чер пипер и разбърквам. Орехите веднага поемат сока на гъбите и плънката става достатъчно сочна. Без да обработвам повече я напълвам в корема на шарана. На моят шаран не съм му зашивала корема, оставих го така. Плънката е лепкава и не изтича.




След това подреждам около него цели гъбки и няколко сурови картофа нарязани на кръгчета за по-добър фасон.




Пече се в силна фурна като може да се полее 1-2 пъти с лъжица от пуснатата мазнина.
Резултата си заслужава и вашите гости ще бъдат очаровани.
В плънката може да се добави малко канела, но у дома хората са леко задръстени и не приемат подобни своеволия от моя страна. :)



Никулденска салата - Салата от праз, маслини и маринована риба

Тази салата ми е много любима и често през зимата си я правя за вечеря, нищо , че после не мога да се погася на вода. Смятам , че е много подходяща за Никулден, защото както се изразява мъжът ми е "голямо мезе" за ракията. 


Приготвям я предимно от маринована риба херинга или "Перла", защото месото е мазно и крехко и не толкова солено, с приятно кисел вкус. С пушена или само осолена риба няма да е толкова вкусна.
Продукти : 1 голям стрък праз, 1 малка опаковка "Перла" или 200 гр маринована херинга, 1 шепа от любимите ви маслини / моите са от онези червеничките с киселия вкус/, обилно лимонов сок, сол на вкус и копър.


Приготвяне : Празът се нарязва на рендето на финни кръгчета, леко се претрива със сол на вкус . Прибавя му се рибата, ако е перла цели рибки, а херингата се нарязва на парченца. Добавят се маслините, ситно нарязания копър и се полива обилно с лимонов сок. Добавя се от олиото на маринованата риба. 
Ами това е !



петък, 25 ноември 2011 г.

Пиле кавърма

Не зная дали точно това е рецептата за кавърма, но аз така съм си я кръстила. Приготвя се на тиган от пилешки гърди, лук и пиперки.

Вземат се пилешки гърди около 500 гр до 1 кг, в зависимост от количеството, което искате да получите. За 4 порции 500 гр са достатъчни.
Загрява се олио в дълбок тиган и се слагат нарязаните на кубчета гърди да се пържат. Когато започнат да се зачервяват се посоляват и им се прибавят 2 зелени и 2 червени пресни пиперки, нарязани на кръгчета, 2 големи глави лук, нарязан на полумесеци и гъби нарязани на филийки. Похлупва се с капак да омекнат зеленчуците. Когато зеленчуците станат готови, се прибавя 2 пълни супени лъжици червен пипер, разбърква се да се запържи и се изключва. Поръсва се с чер пипер и натрошена суха люта чушка.

Голи сърми

Снимката не е толкова привлекателна,
колкото действителният вкус на манджата.
С ръка на сърцето мога да кажа, че тази манджа повече ми харесва от традиционните сърми. Това са така да се каже сърми за мързеливи домакини :).
 
Продукти :
500 гр кайма, 1 глава лук, 1 пълна чаена чаша ориз, 1 буркан домашно консервирано кисело зеле или 1 малка втасала зелка около 1 кг, 4-5 лъжици домати от консерва, 2 супени лъжици червен пипер, 5 ч.ч вода и подправки -чер пирер и чубрица, сол на вкус.

Нарязаният лук се запържва в олио и към него се прибавя каймата да се запържи и тя, да стане на трохи. Прибавят се доматите, черният пипер и чубрицата. Най-накрая се прибавя измития ориз и се разбърква добре. Това се изсипва в тава и се разбърква със ситно накълцаното кисело зеле. Залива се с водата и се посолява на вкус. Слага се да се пече на силна фурна, като аз от време на време го разбърквам. 
Манджата е готова, когато оризът набъбне до готовност.

събота, 19 ноември 2011 г.

Кекс с лимонада

Това ми е най-любимия кекс, който съм яла през годините и още един също, но за него вече ги няма необходимите суровини. Той се правеше с концентрат- сироп за разреждане с вода. Аз вече не съм ги виждала по магазините, но мога да ви дам някой път рецептата.

Продукти за "Кекс с лимонада"

4 яйца, 300 гр кристална захар, 450 гр брашно размесено с 1 бакпулвер, 150 мл олио, 250 мл лимонада, есенция ванилия и лимон или лимонова кора.

Яйцата се разбиват със захарта до побеляване. С леко разбъркване се прибавя олиото,  и след това започва прибавяне на брашното. Ако започне да става много гъста сместа се прибавя малко от лимонадата. Най-голямото количество лимонада се прибавя най-накрая след като тестото е поело всичкото брашно. Най накрая се добавя есенцията. 
Налива се в подмазана с олио и набрашнена кексова форма. Може да се направи шарка с какао, като се прибави към част от тестото и се изсипе най-накрая върху цялата светла част.


Слагам го в затоплена фурна и първо го пека 15 минути на 200 градуса и след това до края на 150 градуса. Оставям го да изстине във формата, след което се обръща върху поднос и се поръсва с пудра захар.

петък, 18 ноември 2011 г.

Гарнирана пита с домати шунка и кашкавал

Тестото е авторска рецепта

Не, това не е пица, а типично българска импровизация, два пръста дебела и поръсена с чубричка.
От години си храня момчетата с тази домашна българска гарнирана пита, защото ако взема да точа пица тънка като юфка трябва да изпека поне три тепсии, за да им стигнат на моите момчета. В такъв случай по-добре да отидем на пицария.

Приготвяне .
Забърквам тесто като за вълшебните ми мекици и го изчаквам да втаса. Когато ще правя тази домашна гарнирана пита , го забърквам за обяд и до към 17 часа е готово. 
Това на снимката го забърках от 500 мл топла вода, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, малко олио, 40 гр мая и 1 кг хубаво бяло брашно.
Половината отива за питата, това , което е останало в легена на снимката утре сутрин ще става на вълшебни мекици.

Айдеее вълшебни мекици от тази сутрин :))))))



Слагам на дъното на тавата в която ще се пече малко олио и с обилно намазнени ръце и  разплесквам тесто до дебелина 1 см.
След това го покривам или с тънко нарязани кръгчета пресни домати или такива цели белени от консерва, добре отцедени от сока. Лютеница по български не ползвам , предпочитам с домати, така ми става по-сочна питата, но с лютеница също става хубава, особено ако е промишлена.



Върху доматите подреждам резенчета шунка или колбас. Най-хубава става със запържена кайма.
Най отгоре настъргвам на едро кашкавал и задължително поръсвам с чубричка по български.


Слагам тавата в студена фурна и включвам на 200 градуса. Пече се до златисто зачервяване на кашкавала.
Преди консумация трябва да се изчака 15-20 минути, защото това тесто е много нежно и докато я нарязвате ще се слепне и ще стане клисаво.





четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Кюфтета по чирпански

Кюфтета "Чири", както ги наричаме у дома са една от любимите селски манджи на момчетата у дома. Вероятно рецептата не е по оригинала, но тази съм я взаимствала от стола в завода , от който ни изхранваше мъжът ми преди години , за по-евтино. Така си я готвя и до днес.
Може да се сготвят само с картофи и чушки, а в къщи ги готвя с пресни зеленчуци за гювеч или 1 буркан такъв консервиран.

Днес ги готвих така:
Обелват се и се нарязват на едро 1 кг картофи, 1 голяма глава лук и 1 голям морков се слагат да се сварят в подсолена вода, да ги покрие 2-3 пръста.
През това време се подготвят кюфтетата от 500 гр хубава кайма, 1 яйце, 1 малка глава настърган лук, 2-3 филии стар хляб-накиснат във вода и изцеден, чубрица и чер пипер.
Каймата се омесва добре с подправките и с мокри ръце се оформят малки кюфтета в кръгла форма. Овалват се в брашно, като се запазва кръглата им форма. Ако са се сварили картофите и лука се пускат внимателно при тях да се сварят. Тенджерата се разклаща леко да се наместят. Не бъркам с лъжица. След като се сварят кюфтенцата се слага 1 буркан гювеч, в който има пиперки, патладжан и домати. Прибавям 1 пълна супена лъжица червен пипер и накрая наливам олио в количество по желание.
Когато поври още 10-тина минути сгъстявам манджата с брашно размито във вода, ако картофите не са пуснали досаттъчно нишесте.
След като махна яденето от огъня му добавям пресна целина-листа и магданоз и малко чер пипер. По желание се добавя и дафинов лист и бахар.
Ако се използват пресни зеленчуци, те се прибавят още в началото, заедно с картофите и лука, а доматите се добавят най-накрая, защото киселината им ще стегне картофите и няма да се сварят-ще хрускат.
Може да ви прави впечатление, че нищо не запържвам и олиото го прибавям накрая. По този начин се запазва вкуса на продуктите и от моите манджи никой не го е болял стомах до сега.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Шницел гарниран с гъби и кашкавал

Оригинала се казва "Специалитет "Рожен" " и рецептата е от книгата на Асен Чаушев - "В света на кулинарното изкуство" 




Продукти за шницелите :
1 кг хубава кайма, 1 глава лук, 1 яйце, чер пипер, 2-3 флии стар хляб или галета.

От изброените продукти омесвам каймата и я разделям на големи топки. На мен ми се получиха 7 бр.
Върху брашно разплесквам всяка топка по отделно /една след друга/ и ги слагам в загряло олио, колкото да се запечата формата им. Разплесквам ги тънко, колкото диаметъра на тигана, после те се свиват до нормален размер. Пържа ги съвсем малко, докато започнат да порозовяват. Обръщам ги от двете страни и ги вадя в широка тава /тази на печката /, като ги подреждам един до друг. Не използвам яйца за панировката, само с брашно.
Когато станат всички шницели готови им правя гарнитурата от  500 гр пресни или 300 гр консервирани гъби, нарязани на филийки и 1 голяма глава лук, нарязана също на филийки. Задушавам ги в олио докато омекнат и на суровите гъби им се поизпари водата. Посолявам на вкус със сол и чер пипер и след като изстине малко, прибавям 2 сурови яйца и разбърквам. Тази смес се разпределя поравно на купчинки върху всеки шницел. Отгоре се настъргва на едро около 200 гр кашкавал и се слага да се запече във силна фурна, докато се зачерви леко. 








По рецепта има бял сос, който се приготвя като Башамел, на който се добавя 200 гр заквасена сметана или хубаво кисело мляко,  50 гр настърган хрян и чер пипер.