Пиле с кисело мляко, гъби и сирена

Ето ви една прекрасна рецепта за пиле, която е малко скъпичка, но пък става много вкусно , поне за моя вкус. Ако не обичате преобладаващият вкус на сирене в комбинация с месо, тази рецепта не е за вас.
Това пиле го готвим редовно в къщи, откакто мъжът ми научи рецептата от някаква негова виртуална приятелка, с която редовно си чатеха за плетки и манджи.


Започваме с готвенето.
Необходими продукти : 1 пиле нарязано на порции или 4-5 пилешки бутчета, 1 кофичка кисело мляко с висока масленост или 1 кофичка заквасена сметана /за любителите на по-мазничкото/,  подправка по ваш избор за овалване на пилето, 250-300 гр. гъби нарязани на филийки, около 150 гр топено сирене по ваш избор и около 100 гр кашкавал. 

Нарязаното пиле се овкусява с подправката като вземате предвид солта, която се съдържа в нея. Ако подправката е със сол не ви съветвам да добавяте отделно.




На дъното на дълбока йена с капак изсипвате киселото 

мляко. Върху него нареждате порциите пиле. Върху пилето разпределяте нарязаните гъби и върху тях разпределяте топеното сирене. 

Моето топено сирене е доста солено и за това не слагам допълнително сол. Така наредените продукти ги поръсвам с чер пипер и най-накрая настъргвате кашкавала. 

Ако обичате може да сложите и други сирена по ваш вкус например синьо сирене. Бяло саламурено и Моцарела смятам, че не са подходящи. Слагате капака и печете в силна фурна на макс.

После го чакате да изстине и папате.

На тази рецепта не добавям мазнина, защото я правя с домашен бройлер, който е достатъчно мазен. Ако сте си купили постно изтръпнало пиле от магазина и не използвате квасена сметана в рецептата, може да си добавите малко краве масло.

Соленки хапки - солени еклерчета

Тези соленки са от парено тесто по подобието на еклерите. Приличат на малки бухтички.


Продукти : 
320 гр. брашно, 
200 гр. масло/олио, св.мас/, 
500 мл. прясно мляко, 
6 яйца, 
300 гр. сирене, 
половин чаена лъжичка сол.


Млякото се завира. Към него се прибавя солта и кравето масло. След като се разтопи маслото се изсипва изведнъж брашното и се бърка енергично с дървена лъжица. Тестото трябва да се събере на топка, като се задържа малко с бъркане за "изпичането" му. 
Парено тесто го слагам в купата на миксера с дебелите бъркалки и така му прибавям яйцата. Яйцата се прибавят едно по едно след като тестото изстине наполовина. Ако са ви дребни яйцата трябва да ги увеличите с 1 , а ако са много едри може да ги намалите с едно. Това тесто е много капризно откъм количеството на яйцата и дадената бройка е за стандартни яйца. Ако стане рядко изделията се разливат, а ако е много гъсто не се надуват и остават сухи. Тестото трябва да лепне гадно лепкаво по ръцете. Това отклонение смятам, че е много важно.
След като са прибавени яйцата се добавя настърганото сирене и се разбърква за последно. 
С чаена намаслена лъжичка се гребва и се поставят малки хапки в намаслена тава. 
Аз поставям тавата на първото отделение във фурната, на една педя от дъното. Първо се слагат в гореща фурна на 200 градуса да ги "грабне". След като се надуят се намалява фурната на 150 градуса и се пекат така до зачервяване. Това последното е особено валидно за печенето на еклери.
Сиренето може да се замени с кашкавал.

Сладки с бира и локум - "Биренки"

Тези сладки са също от доброто старо време. :)

Замесва се меко тесто от :
1ч.ч свинска мас, 1 ч.ч. олио, 1 ч.ч. бира, 1 бакпулвер и бяло брашно и никаква захар.
Има два варианта за оформяне на сладките - на мидки и на топченца.
И в двата случая тестото се разточва и от него се изрязват с чаша кръгчета. В средата на всяко се поставя парченце локум и се свива на топченце или се прищипва като мидка.
За тази доза, отиват точно три кутийки локум.

Локумът с мед и орехи е най-вкусен.

Пекат се в умерена фурна до бледорозово, след което се потапят за бързо в сироп от 1 чаша вода и 1 чаша захар, след което се овалват в смлени орехи.


Сиропът е по рецепта и мисля, че е излишен. Моите курабийки станаха много вкусни и пръхкави и без сироп.

Сръбски сладкиши

Това е един много, много, вкусен сладкиш, който е много популярен, вероятно под други имена, но аз го имам записан под това име. Между другото, веднъж го срещнах в действителност в един сръбски сайт, което е показателно за произхода му.


Продукти : 2 яйца, 1 ч.ч захар, 200 гр свинска мас  , 1 ч.ч. прясно мляко, 2 пакетчета бакпулвер, брашно за твърдо тесто около 1 кг.


От продуктите се замесва твърдо тесто,което се разстила в тава и се пече на 200 градуса. Още топло се нарязва на форми, примерно ромбоидчета. 


Сварява се сироп от 2 ч.ч. захар, 1/2 ч.ч. вода, 5 с.л. какао , 250 гр краве масло.
Всяко ромбоидче, се потапя за бързо в този сироп и се овалва веднага в смлени орехи. Подгответе си около 3 чаши орехи за овалване.
Аз ги покиснах доста в този сироп, защото се получават доста твърди и сухи и бързото потапяне няма никакъв ефект. Освен това смятам, че не е нужно да се прави чак толкова твърдо тесто. 
Някой път ще опитам с меко тесто как ще се получат и ще съобщя резултата.

Сладки - Калии

Тези сладки също се правеха на времето по различни официални случаи. Те не са нищо особено на вкус, но са много ефектни на външен вид. Това за вкуса си е лично мое мнение. 


Продукти : 1 яйце, 1 кафена чашка пудра захар, , кафена чашка брашно.
Яйцето се избива на пяна с пудрата захар и леко му се прибавя брашното. 
Тази смес се разсипва с чаена лъжичка на кръгчета, на разстояние едно от друго, върху намаслена тава или хартия за печене. Пекат се в умерена фурна и още преди да се зачервят се изваждат и бързо се отлепват с нож, като по най-бързия начин, всяко кръгче се прещипва в единия си край да се образува фунийка. Прищипването е като се прегъва кръгчето да се срещнат двата му края, като се прищипва до прилепване само в едния му край. /Оф, дано съм го обяснила разбираемо/.
Като изстинат напълно, във всяка фунийка се слага вишничка от сладко.

Розички - масленки

За любителите на масленките , тук ще представя една много лесна рецепта на много вкусни масленки "Розички", които са подходящи дори за по-представителни случаи. 


Продукти : 1 яйце, 1 пакетче краве масло от 125 гр. , 125 гр свинска мас , 1ч.ч. пудра захар, 2-3 ванилии, брашно и червена и жълта сладкарска боя.


Всички продукти без боята и брашното се разбиват с миксера на крем и се замесват на средно меко, пластично тесто. Тестото се разделя на две части, които се разплескват на питка на масата. На едното му се капва червената боя в концентрация, до получаване на желания от вас нюанс, който ви харесва. На другото му се капва жълтата боя. И двете са разредени с вода ако са на прах. Българските бои, които продават за боядисване на яйца са подходящи за случая. Двете топки се измесват до уеднаквяване на цветовете по цялото тесто.
С метален накрайник за шприцоване на гъсенички се шприцоват розички в тава. 

ТОВА Е ЦЯЛАТА ДОЗА

Изпичат се бързо във фурната на 180 градуса.  Не трябва да си променят цвета.

Във средата на всяка розичка се капва капчица разтопен шоколад. Ако се наръсят обилно с пудра захар си остават все така очарователни. 

Сладки Мини-тортички

Тези сладки са много вкусни. Правехме ги на времето като минаваха за вип изкушения.


Продукти за тестото : 
4 жълтъка, 1 1/2 ч.ч захар, 3/4 чаша олио, 1/2 ч.ч. прясно мляко, 1 лъжичка амонячна сода и , лъжичка сода бикарбонат, Брашно за замесване на тесто. 


Всички продукти без брашното се рабиват до разтапяне на захарта, след което се замесва тесто. 
Тестото се разточва на кора дебела около 0,5 см, но не повече, от която се изрязват равен брой кръгчета с дупка в средата и кръгчета без дупка. Изпичат се до бледо . Не трябва да са зачервени.

Прави се доза жълт крем , на който няма да пиша рецептата, защото е всеизвестна. 

С приготвения крем се слепват кръгче без дупка с кръгче с дупка.

Белтъците се разбиват на сняг с малко захар и в тях се потапя околната повърхнина на слепените тортички , като веднага след това се овалват в ситно смлени орехи.
Отгоре дупчицата се пълни с шоколад , а ако в нея е избил жълт крем от слепването , само се напръскват отгоре с шоколад. 
На тези им запълних дупчицата със сладко от къпини.

Готовите тортички се подреждат една до друга в широк поднос и се прибират на студено.

 Вкусни са 1-2 дена след приготвянето, защото тогава омекват.

Как да си сварите домашен сапун

Днес смятам да споделя своя опит при варенето на сапун. Тази дейност съм я усвоила от чисто любопитство, защото смятам, че никакъв опит в живота не е излишен. Сапун съм правила 3-4 пъти преди много години, когато слагаха сол в праха за пране и си беше голяма находка да си купиш нефалшив прах. Тогава Ариел и Персил не съществуваха още на българския пазар. Намираше се само Есекс и ОМО, които не ни бяха никак по джоба.
Моята свекърва правеше един бъркан сапун без варене в един леген , който беше толкова соден, че дразнеше ръцете при пране. 
Първият ми опит за варене на сапун беше твърде комичен, защото не ми бяха ясни нито процесите , които протичат, нито дозите , нито пък какво трябва да се получи накрая. Бяхме наклякали комшийките от махалата около казана и всяка бъркаше в едно съдче с една клечка смес и гадаехме, какво иска сега този сапун, вода ли, мазнина ли още сода ли? Стигнахме до там, че всяка донесе от в къщи каквито боклуци /под боклуци имам предвид гранясала мазнина/имаше да му добавим, наливахме вода, той кипеше абе пълен цирк. Накрая се получи нещо гнусно кафяво , което заявих , че ще го изхвърля.
После намерих свястна рецепта и в комбинация с познанията ми по химия нещата влязоха в релси.
И така, за добрият домашен сапун препоръчвам само бяла мас , която ви се е огранила от дългото съхранение или прясна такава. Също така и прясната сланина, която топите на мас става за целта. В миналото хората събираха препържена мазнина и от нея правеха сапун. Няма да ви казвам каква воня е после след изсушаването на дрехите. Това и в най-гладните си години не съм го допускала. 


ПРОДУКТИ
Содата е каустик - натриева основа /NaOH /, която може да е кристална или течна.
Аз съм получила добри резултати от кристална сода, като на 1 кг такава се дозира 6 кг мазнина. 
Кристалната сода се разтваря предварително в една кофа с малко вода. Понеже реакцията е екзотермична, т.е протича с голямо отделяне на топлина , много внимавайте да не се изгорите.Сместа буквално става гореща. 
Съдът в който ще топите сапуна, задължително трябва да е много дълбок и мазнината със разтворената сода да заема 1/3 от съда, защото по време на процеса кипи доста. 
Желателно съдът да е емайлиран, но в никакъв случай калайдисан защото калаят ще замине. Правила съм го в казана за компоти, но трябва да е с много добре изтъркана и измита ръжда, защото содата смъква всичко и сапунът ви няма да стане бял. Реакцията е толкова силна, че на една емайлирана тенджера ми се отстрани част от емайла от дъното.
Топенето до завирането може да е на силен огън, но после трябва да е е на равномерен , като не трябва да има допряно дърво то съдът. Налива се малко вода като цялото премерено количество за 6 кг мазнина и 1 килограм сода, мисля, че беше 10 литра. Разбъркването е с дървена лопатка. Когато вземе да кипи, се угася с канче вода от тези 10 литра. Варенето е около 3 часа като в началото масата прилича на вряща мазнина, която постепенно започва да става мътна, непрозрачна и бяла. Към края вече е вряща бяла каша, която като вдигнеш дървената лопата над казана и прави голям сапунен мехур наречен було. Това обикновено става , когато вече е изчерпана водата. Тогава сапунът се изпитва за готовност върху чисто сухо стъкло. Капка капната върху него трябва да замръзва без голямо разтичане и има вид на сапун. Около капката не трябва да има мокра ивица или пък да е разпръсната като пресечена. Трябва да е плътна бяла маса като крем от бяло нишесте. Всякакви бистри участъци показват, че сапуна трябва още да се вари и да му се добавя вода. Ако не се получава този резултат въпреки дългото варене, означава, че сте прибавили или много сода и трябва да се добави мазнина . Обикновено това е най-честата грешка добавянето на повече сода. За това си направете труда да си измерите предварително продуктите старателно. Не претендирам да съм голяма специалистка по сапуна, но всичко се усвоява, когато го направиш няколко пъти, тогава добиваш набито око. Но булото, което трябва да прави лопатката над съда е показателен за неговата готовност. Ако има вятър то е особено атрактивно , защото при вдигането и от сместа се образуват едни големи красиви сапунени завеси.
Когато прецените, че сапуна е готов, му се прибавя шепа сол за утаяване на нечистотиите, разбърквате го още малко и го махате от огъня и чак тогава му прибавяте есенция ако имате. 
Есенцията е специална на маслена основа и не е за хранителни цели. Така че, ако опитвате с есенция за сладки -ягода, малина, мента и прочие или ако решите да сложите ваш парфюм който не харесвате , едва ли ще получите нужният резултат.
Сапунът се налива в чист съд за предпочитане пластмасово корито и се оставя да другия ден да стегне. Може да го оставите и в съда , в който сте го варили. На другия ден го обръщате върху найлон на земята и с една тел го разрязвате на големи блокове, които с нож си го нарязвате на по-малки калъпчета- Суши се задължително на сянка нареден върху дъска. При сушенето калъпчетата се свиват на половина. Ако по него избият кристали или жълти капчици, това показва, че има не реагирала сода каустик, но това не пречи на бъдещето му оползотворяване. 
На дъното на съдът в който стяга сапуна може да има вода, така че се пазете да не ви залее при обръщането му. 
Ако сапунът е много воден, при сушенето калъпите ще се деформират силно. 
Важно е да знаете, че сапун който не ви харесва, може да го претопите наново или стар такъв да го прибавите към материала на нов, който правите, но след като сте дозирали материалите за новия. 

Този сапун е на 10 години

Ами това е !