От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

Искам да ви покажа, какво се случва с отразяването на посещенията в блога ми, когато направя едно рестартиране в блога си. Скачат и после някой пак си прави труда да ме натиска надолу... Реших да си тествам рекламите и о, Боже, нищо не се е променило отпреди седем години, когато ми откраднаха парите от рекламите и ме тормозеха по същия начин, без посетители, без коментари и без пари от реклами. Че и рецептите ми присвояват... Споко бе, не съм толкова гламава да пълня партийни каси....:)) само Ви пробвах още ли сте всички по местата си :))) .

четвъртък, 10 май 2012 г.

Гергьовденска пита

Тази рецепта я имам от много години записана в тефтерите ми и все я заобикалях, но на връх Гергьовден тази година, реших да я опитам. Стана фантастична на вкус.
По принцип у дома не са на особена почит месените изделия и за това рядко правя пити, без повод. По тази причина нямам много опит с оформянето , но на питка слънце съм майсторка.
Тази я приготвих буквално по рецептата и, която беше кръстена точно така "Гергьовденска пита", а та е  :


Замесва се тесто от 
6 яйца /отделя се 1 жълтък за намазване /
1 чаша кисело мляко, 
1 чаша топла вода, 
1 кубче прясна мая / аз сложих 40 гр. цялото, защото бързах да я пека/, 
1 с.л. захар, 1 с.л. сол, 2-3 с.л олио и около 1,200 кг брашно.

За намазване 1 пакетче от 125 гр краве масло.


От изброените продукти се замесва меко тесто, което се разделя на 3 еднакви топки.
Оставят се да починат 10-15 минути.
Всяка топка се разточва на кръг дебел 0.5 см , намазва се с разтопено или много меко краве масло и се завива на стегнато руло. За да получа по-дълъг шнур , не разточих тестото на кръг , а на продълговата форма .
Когато се навият и трите рула се сплитат на плитка и се завиват на руло в тавата. 
Не съм фен на питите с кисело мляко и с основание. Тестото ми лепнеше безобразно и трудно го изгладих. Същото ми се случва и когато меся бухти. Не го втасвах предварително като друг път, а направо го оформих, като формата ми не се получи добра.
Както и да е , но вкусът се получи отличен.
Питата втаса много бързо на масата, на отворен прозорец. 
Също не съм фен, на екстремното втасване в печка или много близо до отоплителен уред. От подобни опити ми се получават грубо шуплести превтасали изделия. 
Тази я изчаках да си увеличи двойно обема и я сложих в студена фурна, макар да не беше напълнила още тавата. Включих я на долен реотан върху решетката, на 200 градуса, като след 30 минути така се наду, че си помислих, че тръгна да ме търси. Така я пекох почти до края, около 45 минути, след което я включих на горен и долен и намалих на 180 градуса, и така до зачервяване. Когато видях , че цепнатинките между плитките започнаха да се напукват и отделят прецених , че вече е готова. 


Забравих да спомена, че след като я оформих и поставих в подмазаната с олио тава, в цепнатинките между плитките "налях" останалото стопено масло. 
След като втаса я намазах с жълтък с прясно мляко и малко олио , а след като я изпекох я намазах с олио отгоре.
Коричката и стана изключително мека и вътре беше изпечена идеално.
Сега да вкарам малко хумор. Преди години гледах едно руско предаване, в което един другар обясняваше разликата между домашен и заводски хляб. За показно, на два стола един до друг, беше сложен заводски хляб и домашен хляб. Той седна последователно върху двата хляба и когато стана, заводския беше смачкан като подметка, а домашния бавно се върна нагоре в изходно положение, като почти възстанови формата си. Това по-скоро е тест за печенето, отколкото за състава на хляба. Естествено за пекарните качества отговорност носи единствено брашното. 
Аз на моята питка няма да седна, защото е грехота такова отношение към хляба, но когато я натиснеш, трябва да се върне в изходно положение. 
За конци няма да говоря като при козунаците, защото това е нещо естествено при изделията с оформени фитили и отлично качество брашно, но тук ви показвам една люспичка, която е откъснах просто така, защото в другата ръка си държа фотото естествено. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!