От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

Искам да ви покажа, какво се случва с отразяването на посещенията в блога ми, когато направя едно рестартиране в блога си. Скачат и после някой пак си прави труда да ме натиска надолу... Реших да си тествам рекламите и о, Боже, нищо не се е променило отпреди седем години, когато ми откраднаха парите от рекламите и ме тормозеха по същия начин, без посетители, без коментари и без пари от реклами. Че и рецептите ми присвояват... Споко бе, не съм толкова гламава да пълня партийни каси....:)) само Ви пробвах още ли сте всички по местата си :))) .

вторник, 22 май 2012 г.

Румита /или кръгли еклери/ със сметаново-млечен крем

Румита наричаме кръглите еклери по болярско. Те са си еклери като традиционните само формата е различна.


Тестото за еклери си е баш майсторлък, като има някои тънки особености, които трябва да се усвоят.



Продукти : 250 мл вода, 125 гр. мазнина / олио, краве масло, свинска мас/. Тези ги правих с олио.
1 щипка сол, 150 гр хубаво бяло брашно, 3-4 яйца.


Първо да уточня , че това е доза, която ще стигне да се почерпите едно четиричленно семейство с бабата и дядото. На мен ми трябваха бройки за сериозна почерпка и за това направих тройна доза. Излязоха ми около 50 еклера.




Приготвяне :
Слага се водата, мазнината и щипката сол в тенджера на котлона, да заври с яко обръщане , като се прибавя цялото брашно изведнъж и започва да се бърка. Брашното го пресявам предварително в един съд . Това е начина да получите сполучливо тесто. Ако прибавяте брашното на порции или водата да не е кипяща, ще ви се получи на бучици и ще се съсипе. В миналото при първите ми опити това получавах и си прехраних кокошките, но в последствие се научих. Днес поне има мощни пасатори, които предполагам ще оправят гафа.
Та когато се изсипе брашното и започне да се бърка, тестото веднага се събира на топка. Не трябва да се маха веднага, а да се поизпече с енергично бъркане още около 3- 4 минути. Когато прецените че е хубаво изгладено го оставяте да изстине до топлина да ви търпи на ръката.




След това го слагам в купата на миксера и с дебелите бъркалки започва разбъркването. На ръка е голяма хамалогия, особено голяма доза. Прибавяте първото яйце и изчаквате да се поеме добре от тестото. След това второто, третото и т.н.. 


Сега идва тънкия момент с яйцата. Тук е вторият голям проблем , да се усети кога яйцата са достатъчно. Както е ясно яйцата са с различно тегло и обем, за това обявеният брой е за яйца със стандартно тегло 63 гр , тоест размер L. Ако са дребни яйцата , трябва да се прибави 1, ако са едри да са намалят с 1. На мен за тройна доза ми влязоха точно 11 яйца. 12-тото не го прибавих, защото прецених, че тестото се получи. 
Тестото трябва да стане гадно лепнещо, като бъркалките не го правят вече на трохи, а на гъста лепкава паста по която пишат. 
Това се научава с опита. Ако се сложат много яйца ще се разлеят в тавата, ако са малко яйцата няма да се надуят достатъчно. При вторият вариант е лесно с прибавяне на още едно яйце.


С една намазнена лъжица се гребва от сместа и се слагат на достатъчно разстояние върху хартия за печене в тавата на печката. Гледа се да им се предаде кръгла форма.




Следва следващата много важна стъпка за сполучливи еклери - ПЕЧЕНЕТО.


Тавата се слага в загряна на 200 градуса фурна , на първо отделение и се включва само на долен реотан. Еклерите се надуват за около 40 минути, след което се включват отгоре и отдолу докато започнат да стават леко розови. След това се изключват градусите на фурната и се оставя само на вентилатор около 15 минути.
Фурната не се отваря въобще в началото, а към края съвсем леко ако искате да им видите цвета.
Целта на вентилатора на края е да изсуши формите, защото както са надути ако ги извадите в този момент до 15-20 минути гаранция ще се сплескат , така както ви изглеждат изпечени.
Моите станаха перфектни, като ги напълних чак на другия ден, като само някои бяха леко мръднали.






Сметаново-млечен крем.


Този крем го предпочитам, заради липсата на яйца, когато трябва да съхранявам няколко дена еклерите . А той става особено пухкав и вкусен и ни е по-любим от традиционния жълт крем, който се използва за напълване на еклери.
Дозата е за моята доза еклери.


Завирам  750 мл мляко с чаша захар и прибавям 100 мл размито в 250 мл прясно мляко  бяло нишесте. Сварявам гладък крем , който охлаждам напълно. Моят малко го позабравих и стегна прекалено, че трябваше да го разбия с пасатора.




Разбивате 1 литър растителна сметана и след като стане твърда и обемна и прибавяте млечния крем. Предвидете си достатъчно голям съд. Накрая се слага 1 ампула ванилова и 1 ампула есенция ром и се разбърква окончателно.




С този крем се пълнят еклерите, като аз използвам шприц с тънък накрайник, с който пробивам формите и ги пълня . Другият начин е срязване хоризонтално и пълнене, но после при консумация е цапаница.
Ами това е . 
Готовите еклери се консумират охладени.
Отгоре ги напръсках с разтопен шоколад.





2 коментара:

  1. Страхотни румита, но как се процедира ако фурната е без вентилатор?

    ОтговорИзтриване

Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!