Ние предпочитаме да си печем месото самостоятелно в тава, докато други си слагат месото на чатал върху ориза, за да се отича сока върху него.
Ние в къщи го предпочитаме задушено под фолио, докато други го покриват с намокрени в солена вода вестници. Обичат порциите им да се препекат повечко.
Яла съм всякакви варианти, включително и цяло агне в тава, но не ми е харесвало твърде, защото остава безсолно и неовкусено.
В къщи го приготвяме в повечето случаи на порции, като най-големият къс месо е една плешка или бутче да речем. Не харесвам шпековано с моркови и чесън месо и разни миризливи треви, и за това и не го приготвям по този начин.
Посолявам добре месото и го натривам с чер и червен пипер и малко олио. Подреждам го плътно в тавата и му наливам съвсем малко бира. Ако се остави в собствен сос ще се получи още по-вкусно. Дори бирата, която наливам му разводнява соса . Правила съм опити навремето, когато сме пекли по много месо, да налея на едната тава малко вода, но после като го извадят от пещта, плува във вода и стои като варено. Месото без добавка на бира и вода, става идеално, задушено в собствен сос.
Загъва се плътно с фолио и се пече около 2 часа и половина.
Пещ не съм палила, но комшийката каза, че вътре дървата трябва да горят силно около два часа, да изгорят на жара, след което жарта се изгребва навън , а пеща като я драскаш по тухлите с ръжена да хвърчат искри. Като гледах при Звездев как пъхнаха агнето в жарта, не знам после какво ядоха тези хора, месо или въглени.
Тук изпекохме малко месо от плешка с вратленце /любимото ми от агънцето/ , колкото да отбележим празника. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!