Агнешко на пещ

Гергьовден мина, но това не означава, че хората на село само тогава палят пещта. Много модерни имения си направиха пещи в луксозните градини и аз сега ще споделя, как печем агнешко на село у дома. Подчертавам у дома, защото в комшиите ни го правят малко по-различно. 
Ние предпочитаме да си печем месото самостоятелно в тава, докато други си слагат месото на чатал върху ориза, за да се отича сока върху него. 
Ние в къщи го предпочитаме задушено под фолио, докато други го покриват с намокрени в солена вода вестници. Обичат порциите им да се препекат повечко. 
Яла съм всякакви варианти, включително и цяло агне в тава, но не ми е харесвало твърде, защото остава безсолно и неовкусено.
В къщи го приготвяме в повечето случаи на порции, като най-големият къс месо е една плешка или бутче да речем. Не харесвам шпековано с моркови и чесън месо и разни миризливи треви, и за това и не го приготвям по този начин.


Посолявам добре месото и го натривам с чер и червен пипер и малко олио. Подреждам го плътно в тавата и му наливам съвсем малко бира. Ако се остави в собствен сос ще се получи още по-вкусно. Дори бирата, която наливам му разводнява соса . Правила съм опити навремето, когато сме пекли по много месо, да налея на едната тава малко вода, но после като го извадят от пещта, плува във вода и стои като варено. Месото без добавка на бира и вода, става идеално, задушено в собствен сос.
Загъва се плътно с фолио и се пече около 2 часа и половина.


Пещ не съм палила, но комшийката каза, че вътре дървата трябва да горят силно около два часа, да изгорят на жара, след което жарта се изгребва навън , а пеща като я драскаш по тухлите с ръжена да хвърчат искри. Като гледах при Звездев как пъхнаха агнето в жарта, не знам после какво ядоха тези хора, месо или въглени.

Тук изпекохме малко месо от плешка с вратленце /любимото ми от агънцето/ , колкото да отбележим празника.