Сладкиш "Африканче"

Този сладкиш беше много популярен по времето на социализЪма като "Негърче", но тази дума вече е твърде опасна за употреба и не смея да рискувам. Без това оня ден не получавах кодове на телефона си за вход в блога, заради разкритата лъжа с "Шопската" и "Руската" салата. Така че, като персона нон- града за нет-а трябва да внимавам.

И така. Днес си направих труда да измеря продуктите според дадените мерки на рецептата и да ги оформя в грамове.

Необходими са ви:

350 гр кристална захар, 125 гр краве масло, 200 мл прясно мляко, 300 гр брашно, 4 яйца, 1 бакпулвер, ванилия и 3 пълни супени лъжици какао. Орехи по желание за поръсване.

По рецепта яйцата не се разбиват, но на мене този вариант не ми харесва, защото не винаги бакпулвера си свърша работата. Затова измерете захарта и разбийте яйцата на пяна с 4 пълни супени лъжици от тази захар. 

Другата захар сложете да заври в тенджерка, с млякото, кравето масло и какаото. Бъркайте да не загори докато заври. Оставете го да ври 2-3 минути и го спрете. Трябва да се поохлади. Отделяте половин чаша .

През това време яйцата трябва да са готови разбити. Пресявате част от брашното към тях , прибавяте бакпулвера , разбърквате и сипвате част от какаовия крем. Слагате останалото брашно и всичкият какаов крем. Бъркате внимателно докато всичко се размеси добре. Изсипвате сместта   в подмазана тавичка и в предварително заграта фурната на 200 градуса първо на долен реотан, а след като се надуе включвате и отгоре. Намалявате на 150-180 градуса. Щом като го бутнете отгоре с пръстче и го усетите плътен, значи е готов. 

Изваждате и нарязвате на ромбчета. Може и само да го набодете с ножа. Заливате с отделения какаов крем. Отгоре поръсвате с фино смлените орехи.

Пиле на скара с пикантен сос :)

Това пиленце е за двама по простата причина, че за да се изпече хубаво, трябва да се вземе пиле бройлер около килограм. 

Пилето може да се нагласи с подправките няколко часа преди да се готви, или поне да се посоли, за да поеме вкуса. 

Подправките са: 

Сол на вкус, 1 лъжичка червен пипер, малко чер пипер, някаква готова подправка, която използвате и сух чесън. 

Вместо със сух, може да се натрие със смачкан пресен чесън. 

Пилето се разсича на две половини през гръбнака и се обработва с подправките. Напръсква се с олио. Завива се във фолио. Слага се на студена открита скара. обръща се периодично от двете страни. Пече се около 30 минути. След като по фолиото избият прегорели петна, вероятно пилете е вече готово. Внимавайте да не го изгорите. Оставете го на изключена скара да постои.

След като го развиете го нарежете на порции. Залейте го със пикантния сос.

Рецепта за соса. 

В зависимост колко сос обичате определяте и количеството.

На половин опаковка майонеза сложих 1 кофичка кисело мляко от 400 грама. 

Прибавих сол на вкус, малко чер пипер и лют червен пипер, сушен чесън и няколко капки лимонов сок. Ако разбъркате с лъжица ще остане стегнат. Ако разбиете с пасатор ще се втечни.

Опитвала съм да пека по-големи пилета по този начин, но остават сурови около ставите. 

Мазен охлюв със сирене

Това което съм майсторила днес не е тутманик. Това е месена мазна закуска със сирене. Повече прилича на милина, отколкото на тутманик. 

Тестото реших да го правя без яйца. И ако вашите кокошки не снасят като моите, оставете си трите яйца за пълнежа. 

Имам едно канче от 500 мл , което ми служи вярно в меренето. Стоплих в него 200 мл вода. След това допълних канчето с кисело мляко до 500 мл. Разбърках. Ако използвате жива мая /20 гр/ , разтворете я в канчето. 

В дълбог съд пресях малко брашно , като размесих в него 1 супена лъжица суха мая, 1 с.л сол и 1 с.л захар. Прибавих разреденото кисело мляко и замесих меко тесто с още брашно. Оставих го да се отпусне 15 минути. 

След това тестото го разточих на тесен правоъгълник и го намазах обилно с олио.

Размесих 3 яйца с 300 гр сирене. Разпределих ги върху тестото. Оставих една част /показаното количество на снимката/ за намазване отгоре. 

Навих тестото на руло като го усуках в противоположни посоки. Слага се в тавата навито на охлюв , но раздалечено , не плътно навиване. Тогава с ножа се нарязва през 3-4 пръста. 

Оставя се да втаса . Като втаса му се слагат резенчета краве масло /50гр/ между отрезите.

Останалият пълнеж от яйце и сирене се размесва с две супени лъжици кисело мляко. Тази смес се разстила върху всяко парче. Когато се размаже цялото количество, върху намазаното на всяко парче се напръсква олио от бутилката направо.

Тавата се слага в студена фурна на 200 градуса  първо само на долен реотан. Когато напълни тавата се включва и горен реотан. Пече се около 45 минути.

Тази закуска я правя направо в тавата на печката когато не е за пред хора. Сега реших като за пред публика, да я направя в прилична тава , ама фасона на охлюва нещо се поизгуби. :)

Другият път, като го направя пак в черната тава, ще го снимам.

Приятен апетит и помнете, че мазнината дава вкуса на яденето. :)

За Руската салата

 Днес ще продължим с изобличението на лъжите на умно-красивите другари. 

В книгата на дядо от царско време освен българска салата от домати краставици и пипер , която другарите нарекли "шопска", има и салата под името Руска. За салата Оливие нищо не се споменава.

ЧИтЪ и преписвамЪ :

Руска салата

Почистват и се нарязват надлъж на четири половини два корена моркови, 1 корен керевиз, два картофи предварително обелени и 3 яйца. Всичко това се поставя в осолена вода да уври хубаво. Щом бъде готово, оцежда се и се нарязва на дребни кубчета. Към всичко това се прибавя и две лъжици сварен грах. Размесва се добре като се поставя и от майонезата. Взема се половината от тази смес, поставя се в елипсовидна или друга чиния. Оглажда се и отгоре се гарнира с останалата смес с помощта на шприца. Гарнирва се отстрани с кисели краставици, маслини и парчета лимон. Поднася се цяла.

Салатата е публикувана в раздел "Майонези и салати", затова и в нея се говори основно за участието на майонезата.

В тази салата "оливие" липсва само месото. Но както вече отбелязах и при Шопската салата, книгата е за вегетарианска кухня и сладкарство, така че е възможно нарочно да е пропуснато.

Както видяхме, от медия на дойчовците ни съобщиха "истината" за шопската ни салата. Не съм запозната кой ни съобщи и "истината" за руската салата. 

Знам само, че Хитлер толкова е мразил славяните, че е избил 20 милиона от тях под формата на руснаци. Напънете се нататък сами...

И само между другото да ви се оплача, че някой беше шетал из блога ми. Беше скрил "За шопската салата" от публикациите и беше редактирал файла ми robots.txt. 

Имайте предвид, че в блога влизам през gmail , чрез опцията да получавам sms на телефона си.

А това, че не получавам коментари и вярна информация за посещенията на блога ми е стара история. Даже вече не го отчитам. Но това, че влизам с смс, не е попречило на "шефовете на черпака", да ми препишат половината блог, докато беше затворен 7 години и не съм се занимавала с това.

Толкова за свободата и демокрацията.

Мусака

За добрата мусака има няколко важни особености

Първо картофите. Картофите за вкусна мусака трябва да бъдат от сортове, които се пилеят при варене. Такъв са Пикасо /с розови очички/. Повечето картофи на пазара хрупат и не дават добър резултат /за моят вкус/ . От такива картофи мусаката винаги утаява вода в чинията и не е вкусна.

Картофите се режат на ситни кубченца, а не като за супа или яхния. У дома съм им казала, на който му се яде мусака, да сяда да кълца картофи. По тази причина съм се обзавела с онова популярно ренде и мъжът ми винаги му е главният оператор.

Второто важно нещо е водата, която се прибавя. Водата трябва да е на нивото на картофите даже малко под тях. 

Трето важно нещо е количеството на каймата. По традиционна рецепта се слага 500 гр кайма на 1 кг картофи. Аз слагам 600-700 грама. 

На моят мъж баба му, готвеше от едно пакетче кайма / 250гр/ мусака и супа топчета и се гордееше с това. 

Четвърто важно нещо е хубавият калпак. Аз така и не се научих да го правя, но знам, че е с много яйца и прясно мляко. Някои хора не го обичат, но той е половината рецепта. Едно време в нашият училищен стол го правеха страхотен, два пръста дебел, жълт и вкусен. Вече никой не виждам да може да го наготви така.

И така. Обелвате, измивате и нарязвате на ситни кубченца 1 кг картофи. 

В тавата, в която ще готвя мусаката запържвам 2 големи глави накълцан ситно лук в малко олио. Ако готвите в стъклен съд, тогава приготвяте каймата в тиган. Олиото наистина да е малко, защото каймата може да е мазна и заливката я правя с олио.

След като лукът се запържи до стъклен вид се прибавя каймата, която се запържва до раздробяване. Не я препържвам до трохи, за да не изгуби вкусът си. 

Прибавям 1 супена лъжица червен пипер, малко чер пипер, чубрица и 1 китка магданоз ако имам. 

Към готовата кайма прибавям картофите и малко домати около 100 гр. Многото домати ще стегнат картофите и ако са картофи от хрупащите сортове, мусаката ще стои като недосготвена.

Посолява се с 1 с.л. сол. Налива се вода колкото да стигне нивото на картофите. Разбърква се добре да се разпредели равномерно каймата и се оправя на сол ако има още нужда.

Слага се да се пече в силна фурна.

Когато отгоре картофите вземат да се запичат , значи мусаката е готова.

Фурната се включва само на горен реотан. Ако имате опция грил , на нея.

Заливката се разпределя равномерно с лъжицата. Виждала съм да показват "баш кулинари" с претенции, които я изливат ей така и размазват. Резултатът от едно такова немърливо отношение, е струпана заливка в едната част на тавата. Това и аз съм го правила, но за показно, не бих си го позволила.

Връщате тавата във фурната , дори ако има възможност я качвате по-близо до горният реотан. Не е добър резултат да ври и на долен реотан. Такива заливки не са за пред хората.

Рецептата за заливката, по която я правя е :

Запържвам в малко олио 3-4 супени лъжици брашно. Така както ги гребвате, така ги слагате. Брашното може да стане на мазни трохи. Прибавям 300 мл вода и щипка сол. Бъркам с тела докато получа гладък крем. Прибавям една кофичка кисело мляко / в случая от 500 грама/ и продължавам бъркането до идеално хомогенизиране. Махам от котлона и слагам три яйца и пак разбивам. Оставям я и чакам да и дойде реда.

Питки с шунка и кашкавал

Вчера следобед правих тези закуски за вечеря и да имам закуска за днес. 

Завити в найлон , могат да се ядат и не претоплени. 

Детето иска да им влагам кетчуп и кисели краставици, аз твърдо отказвам. Особено пък на киселите краставици. 

Тези питки са ми любими в това, че ми миришат на масло като ги ям.

Правих ги с тесто от 300 мл прясно мляко, 1 равна супена лъжица суха мая или 20 гр прясна, 

1 равна супена лъжица сол и 1 с.л. захар, 3-4 супени лъжици олио и брашно за меко тесто. 

Тестото го разделих на 8 топчета. 

Оставих ги да втасат 1 час на масата, като ги намазах с олио да не засъхнат.

След това всяка питка разплесквам с ръце на кръгче, в средата на което слагам парче шунка, парче кашкавал и най-отгоре парче краве масло. Прищипвам ги като мида и ги подреждам в тавата.

Всички закуски ги мажа обилно отгоре с олио и ги оставям пак да втасат.

Слагам ги в студена фурна на 200 градуса отгоре и отдолу, на първо отделение . 

Пекоха се 40 минути от слагането. 

Общо целият процес отне 3 часа.

Ако слагате много големи плочки кашкавал и на вас ще ви се изплези така :)

Салам с ориз и домати

С тази манджа мама ме хранеше доста често в миналото. Сега и аз я готвя на моите момчета и никога не остава за кученцата. Дори като забравя да им я готвя, започват да питат Кога? Колко е важно наследството от майките :).

За манджичката се използва свинска варена наденица с чубрица или хамбургски салам в естествено черво , нарязан на парченца / на четири/. 

Манджата я готвя или със зрял лук или с праз. Ако е с лук- 1 голяма глава накълцан . 

Сега я готвих с един стрък праз , защото имам вече доволно количество в градината си.

Празът се нарязва на ситно и се задушава с нарязаната наденица в олио, в тенджерата, в която ще се готви. 

Прибавя се 250 гр. измит ориз и се разбърква. Когато оризът започне да изпива влагата, се прибавя 1 супена лъжица червен пипер. Разбърква се. Тогава се прибавят 500 грама настъргани домати или това количество от консерва. Разбърква се. Залива се с 4 мерки на ориза вода или около 1 литър. Разбърква се. Посолява се на вкус и се добавя подправка от рода на Вегетата. 

След завиране, котлонът се намалява на най-слаба степен да къкри едвам. От време на време се разбърква леко. След около час оризът трябва да е изпълнил тенджерата, без да е загорял по дъното. Прибавя се чер пипер и малко чубрица. Само това. Никакви зелени треви. Може люта чушка. 

Изключва се и се оставя да си почине 30 минути преди ядене.

 

Бишкотена торта "Бяла кралица"

 

Тази рецепта за торта е изцяло моя авторска. Нарича се "Бяла кралица", защото има и "Черна кралица" . :)

Тортите ми са кралски заради чудестният им вкус. 

В последните години от мързел да пека платки, правя само бишкотени торти. Тази е една от тях.

Продукти :

400 гр бишкоти, 4-5 добре узрели банана, кокос , 100 гр бял шоколад

За крема:

500 мл прясно мляко, 100 гр бяло нишесте , 500 мл растителна сметана, 150 гр кристална захар аромат на кокос.

За сиропа :

150 гр кристална захар, 250 мл вода, 50 мл ром.

Първо започвате с крема. 

Отделя се част от млякото да се разтвори нишестето в него. Другото се слага да заври със захарта. Като заври се прибавя разтвореното нишесте. В готовият крем се прибавя миризмата на кокос. След завирането на млякото се слага на най-слаба степен на котлона, за да не изскочат загорели кафеви парцалчета. Този крем се оставя да изстине напълно, като се покрива с нещо, за да не хване кора. От време на време се разбърква.

Докато се туткате около крема, може да сложите сиропа в микровълновата да се готви и той. В едно пластмасово канче с деления сипвам захарта и водата. Слага се на 4-5 минути преди да клокне, колкото да се разтвори захарта. Изважда се и той да изстива. Преди влагането му в тортата се прибавят 50 мл ром. 

Окончателният крем се приготвя, като се разбива растителната сметана до максимално увеличаване на обема и, след което започва лъжица по лъжица прибавяне на изстиналото нишесте. Аз ползвам въртяща купа. Вие ако разбивате на ръка може да го прибавите на 2-3 пъти като спирате. 

Наглася се ринга на тортата на 24 см. Дъното се застила с бишкоти. И по стените се подреждат изправени бишкоти. Ръси се сироп. Изсипва се част от крема. Върху него се редят нарязани банани на ленти. Бишкоти, сироп, крем, банани... Най отгоре крем. 

Тортата се изстудява докато стегне добре, след което се освобождава от формата. Заглажда се и се наръсва обилно с кокос. 

Разтопява се белият шоколад с 2-3 лъжици прясно мляко в микровълновата и се прави мрежа върху кокоса.

Доукрасява се с кокосови бонбони. За случая имам Рафаело.

Мариновани чушки с яйца

Тази селска манджа я готвя предимно през зимата, когато нямам изобилие от печен пипер и прясно настъргани домати в доволно количество.

Нарязват се печени пиперки от буркан на парченца. През лятото може и да се сготви с печени пиперки с дръжките, но ако пиперките се разкъсат, семките им се отделят в соса. 

Чушките се запържват в олио, в тенджерата, в която ще се готвят. Прибавя им се 1 супена лъжица червен пипер и 1 буркан смляно домати. След това се долива със същото количество на доматите вода. Посолява се и се оставя да заври. След завирането се оставя да поври около 10-15 минути и се ориентира към приключване. Сгъстява се с 2-3 супени лъжици брашно, размито в малко студена вода. Счупват се яйца , брой по желание /моите бяха 5/, като се оставят да се стегнат цели. Жълтъците да останат цели. Изключва се и се слага магданоз, чер пипер и счукан или нарязан чесън. Тогава леко разбърквам за да се провлачат белтъците. Бялото саламурено сирене е задължително като съпровождащо папането. 

Сладкиш със сини сливи

В къщи не сме особено големи фенове на сладкишите с плодове, но малко разнообразие от време на време не е излишно. 

Имах купена една кофа кремообразна извара, на която чаках приложението и ето сега ми се отвори възможност.

Рецептата ми е импровизация с някаква представа за вкус, който целях да получа.

Направих един блат от 

2 яйца, 100 гр. меко краве масло, 150 гр. пудра захар, 50 мл. прясно мляко, 1 бакпулвер и брашно за меко тесто. 

Разстлах го по дъното и стените на тавичка за пай. 

Отгоре наредих нарязани сливи на кръгчета. Влязоха ми 15 броя. 

Сливите наръсих с кристална захар и готова ванилова захар. 

Сложих го да се пече във фурна на 200 градуса отгоре и отдолу. 

    

Когато блатът се зачерви леко по краищата го извадих. Оставих го да изстине.

След като изстина, напръсках сливите с 50 мл ром. 

Отгоре го залях с крем от :

1 кг кремообразна извара, разбита с пасатора с 150 грама захар . 

Прибавят се накрая 1 ампула есенция ром и 20 гр. разтопен желатин в малко прясно мляко или вода. Разбърква се с лъжица или шпатула. 

Сладкишът трябва да престои в хладилника да стегне крема.

Домашна пица с бъркано тесто

Тестото е авторска рецепта.

Откакто измислиха хартията за печене, все ги благославям хората. Господ здраве да им дава. Оттогава пека пицата, с моето бъркано тесто за мекици в тавата на фурната. 

Вече не правя  Гарнирана пита , а българска домашна пица.

Забърквам в един леген тесто от 300 мл топла вода, 1 равна супена лъжица сол и същото количество захар и олио. Брашно колкото влезе за тесто с показаната гъстота. За пица тестото го правя малко по-рядко от това за мекиците.

Оставям го да втаса 2 часа. Не знам на хората тестата как втасват за 30 минути, особено пък за мекиците.

След като тестото втаса се поставя в тавата на печката, която сте я застлали с хартия за печене. Изсипвате му малко олио и го разплесквате с намазнени ръце.

Слагате му пресни домати на тънки резенчета. Аз използвах от консерва, защото тази година доматите са много ценни. Рядка стока за България. Не признавам пица с лютеница. Има си специални доматени сосове, но не и домашна лютеница. 

Върху доматите съм сложила сурова кайма, без да я запържвам. Върху нея пресни гъби на филийки, кашкавал, маслини и риган. 

Сложих я в студена фурна на първо отделение, на 200 градуса горен и долен реотан. Пече се 35 минути. Хващам края на хартията и надигам да видя дали е зачервена отдолу. 

След като я извадих я наръсих със зехтин.