От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

събота, 19 септември 2020 г.

Мусака

За добрата мусака има няколко важни особености

Първо картофите. Картофите за вкусна мусака трябва да бъдат от сортове, които се пилеят при варене. Такъв са Пикасо /с розови очички/. Повечето картофи на пазара хрупат и не дават добър резултат /за моят вкус/ . От такива картофи мусаката винаги утаява вода в чинията и не е вкусна.

Картофите се режат на ситни кубченца, а не като за супа или яхния. У дома съм им казала, на който му се яде мусака, да сяда да кълца картофи. По тази причина съм се обзавела с онова популярно ренде и мъжът ми винаги му е главният оператор.

Второто важно нещо е водата, която се прибавя. Водата трябва да е на нивото на картофите даже малко под тях. 

Трето важно нещо е количеството на каймата. По традиционна рецепта се слага 500 гр кайма на 1 кг картофи. Аз слагам 600-700 грама. 

На моят мъж баба му, готвеше от едно пакетче кайма / 250гр/ мусака и супа топчета и се гордееше с това. 

Четвърто важно нещо е хубавият калпак. Аз така и не се научих да го правя, но знам, че е с много яйца и прясно мляко. Някои хора не го обичат, но той е половината рецепта. Едно време в нашият училищен стол го правеха страхотен, два пръста дебел, жълт и вкусен. Вече никой не виждам да може да го наготви така.

И така. Обелвате, измивате и нарязвате на ситни кубченца 1 кг картофи. 

В тавата, в която ще готвя мусаката запържвам 2 големи глави накълцан ситно лук в малко олио. Ако готвите в стъклен съд, тогава приготвяте каймата в тиган. Олиото наистина да е малко, защото каймата може да е мазна и заливката я правя с олио.

След като лукът се запържи до стъклен вид се прибавя каймата, която се запържва до раздробяване. Не я препържвам до трохи, за да не изгуби вкусът си. 

Прибавям 1 супена лъжица червен пипер, малко чер пипер, чубрица и 1 китка магданоз ако имам. 

Към готовата кайма прибавям картофите и малко домати около 100 гр. Многото домати ще стегнат картофите и ако са картофи от хрупащите сортове, мусаката ще стои като недосготвена.

Посолява се с 1 с.л. сол. Налива се вода колкото да стигне нивото на картофите. Разбърква се добре да се разпредели равномерно каймата и се оправя на сол ако има още нужда.

Слага се да се пече в силна фурна.

Когато отгоре картофите вземат да се запичат , значи мусаката е готова.

Фурната се включва само на горен реотан. Ако имате опция грил , на нея.

Заливката се разпределя равномерно с лъжицата. Виждала съм да показват "баш кулинари" с претенции, които я изливат ей така и размазват. Резултатът от едно такова немърливо отношение, е струпана заливка в едната част на тавата. Това и аз съм го правила, но за показно, не бих си го позволила.



Връщате тавата във фурната , дори ако има възможност я качвате по-близо до горният реотан. Не е добър резултат да ври и на долен реотан. Такива заливки не са за пред хората.




Рецептата за заливката, по която я правя е :

Запържвам в малко олио 3-4 супени лъжици брашно. Така както ги гребвате, така ги слагате. Брашното може да стане на мазни трохи. Прибавям 300 мл вода и щипка сол. Бъркам с тела докато получа гладък крем. Прибавям една кофичка кисело мляко / в случая от 500 грама/ и продължавам бъркането до идеално хомогенизиране. Махам от котлона и слагам три яйца и пак разбивам. Оставям я и чакам да и дойде реда.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Към хората, които искат да оставят коментар нека знаят, че не съм наложила абсолютно никаква модерация и предварително одобрение на вашите мнения. Ако не си виждате мненията вината не е в мен. Аз също не зная за тях! Тези които се появяват под публикациите ми са под чужд контрол и преценка. Това е нашата демокрация!