От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.
Показват се публикациите с етикет Зимнина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Зимнина. Показване на всички публикации

вторник, 13 октомври 2020 г.

Сироп и сладко от арония за лекарство

Тези рецепти са изключително мой труд, в резултат на три годишното ми лутане, как да поема така полезната арония.

Преди 5-6 години си насадих в двора три храстчета арония. Никакви грижи по отглеждането, дори се режела чак към 8-та година. Само единствено важното е, 4-5 дена преди беритба, ако не е валяло хубав дъжд , да се полее обилно, за да изкарате повече сок. 
За ползите от аронията може да прочетете в нет-а. 
И точно заради тези ползи си я насях. Обаче не щеш ли, оказа се, че ми е отвратителна на вкус, чак до отвращение. Само на мен. Другите проблеми нямат, само аз, защото искам да се лекувам с нея, дори като я видя и ми се гади. 
Преди да започна да си бера храстчетата си купувах едни вакумни опаковки като виното в картон. 
После стана моята. 
Първото което установих, е че на компот и сладко няма да се яде. Това си е чисто разхищение на плод и захар. Аронията има едни семчици, които при варене не търпят промени. Даже кокошките ми не ги харесват. 
Веднага дойде истинското решение. ЦЕНТРОФУГА ЗА СОК  или както си я знаете сокоизстисквачка, която трябва да е центрофуга. :) С мачкане и пасиране няма да се получат нещата. Все пак търсим минимални загуби на този безценен сок.
И така ...
Обирате зрънцата , почиствате ги и ги измивате. Изцеждате ги от водата. 
Пускате ги на центрофугата. Потича гъста венозна кръв. Истински елексир, само дето на мен ми е гаден в този вид. 
Вече готовия сироп 
Чували ли сте, че на каквото ви прилича дадена храна за това е полезна за вашето тяло. Аронията в действителност е полезна за кръвта ни. Пречиства я като японците твърдят, че чисти дори радиоактивни елементи. Точно за нас работа. :)
Когато мините всички плодове, отпадъка го минавате втори път. Още пуска и то доста. 
Втората цедка отпадък вече го изхвърляте. Може да го разхвърляте из градината си за зелено торене. Не го пробвайте и за сладко. Ще си похабите захарта.

Сега обръщаме внимание на сока. 

Първият ми опит за съхранение е много успешен. Наливам прясно изцедения сок в бутилчици от минерална вода 0,5л , затварям ги много добре с капачката и ги замразявам във фризера.
Това се пие сутрин на гладно по 25 мл за лекарство. Смъква кръвното, кръвната захар, регулира храносмилането. При този начин на употреба се отвратих от вкуса и , който е тръпчив и характерен. Причинява гадене чак до позиви за повръщане. Който е дефектен като мен, да я разрежда с вода и така да я пие. 
Миналата година реших да търся начин да променя нещата. Моите хора пият, аз не мога.
Обраната пяна
Поразтърсих се в книгите ми и намерих студен начин на съхранение за сироп от подобни плодове. 
При студеното консервиране се запзват абсолютно всички полезни вещества на изходния продукт. Но използвам за консервант калиев сорбат, който е нищо в сравнение с ползите които получавам. Вода и мъртва захар не употребявам. Тук търся ефекта на лекарството.
И така , оставяте изцентрофугираният сок да престои 1-2 часа на хладно / в мазето/ да му се разделят фракциите. Отгоре изплува една много плътна пяна, която все разбърквах и наливах в бутилчиците, в резултат на което образуваше отгоре една плътан тапа и общото впечатление беше лошо. 
Изчаквате да изплува хубаво пяната и я обирате в тенджера. От нея ще правим сладко. Тя е съставена от целулозната тъкан но без семки. 

Пречистеният сок претегляте и добавяте на 1 кг сок - 1 кг захар, 5-10 гр лимонтозу/винаги слагам по-малката доза, все от страх да не го прекиселя/ и калиев сорбат, според описанието на опаковката му. Аз сложих на 12 литра сок 8 кг захар /толкова имах/.
Бъркате от време на време да се разтопи захарта. След това може да го филтрирате допълнително през някаква фина цедка. Напълвате го в бутилки и го прибирате в мазето. 
Този сок го направих в края на август , като изчаках до сега да видя дали няма да започне да ферментира. Всичко е шес. Пия го разреден с много студена вода от хладилник или студена газирана вода.
Имам още сироп от миналата година, който не е мръднал, но само в хладилник съм го държала и беше с повече захар от сега. Няма смисъл от повече захар, защото не правя безалкохолно , а лекарство. Затова тази година съм му намалила количеството захар доста.

Отделената пяна сложих да заври на котлона с 2 килограма захар. Тя беше около 3-4 килограма. Като заври я намалявам на слаб огън и я варя около половин час да се растопи добре захарта. Прибавих една готова подправка с пектин, лимонена киселина и калиев сорбат /пикантина за сладко/ , ама ми дойде малко. За догодина ще дозирам съставките и ще направя корекции. Оставих го още 10-15 минути да поври и спрях. Сладкото съм го сипала в пластмасови кутии без да го вакумирам. 
А вие как мислите че правят сладката? Водичка, пектин и айде. В България водичката е най-продавания продукт. :)))

И да знаете, трябва да го правите навън. Става страшен цапалак, затова си облечете стари тъмни дрехи. Аз бракувах една тениска.





понеделник, 24 август 2020 г.

Компот от круши

Днес правих любимият ми компот от круши. И понеже със социалката взаимно се недолюбваме, блога си от време на време ще го ползвам като социалка. :)

Не че не знаете как се вари компот в България, но искам само да отбележа, че индришето и лимонената киселина на върха на кафена лъжичка, са задължителни за този компот. 

Ганчо, /ти дето редовно ме настройваш от Далас/ мини и се почерпи с моите круши. Зная, че много обичаш круши...
Аз съм ги произвела въпреки... :)))



неделя, 9 август 2020 г.

Замразени яйца

Замразяването на яйца през лятото, когато има изобилие и кокошките ги цвъкат редовно, е идеалното спасение, да имате яйца през зимата, когато на госпойците им е студено и се стискат.

Този пиниз го открих преди няколко години, в резултат на което  пак не успяха да ми накривят на шапката... :)))

Разгледах си учебника по съхраняване и консервиране на яйца и воала. 


Изпробвах цели замразени и разбити яйца. 

Цели замразени яйца не стават за нишо, защото след размразяването жълтъкът стои като желиран и не подлежи на обработка , освен да си ги изпържите, но пак не струват.

Цели замразени яйца с черупката също не стават. При замразяването съдържанието се разширява силно и пука черупката. Тези яйца стават само за варене за домашна консумация, като трябва да се пускат замръзнали във вече вряща вода с оцет, иначе цялото им съдържание ше изтече преди да се е втвърдил белтъка и ще стане мазало с черупки.

Разбитите яйца идеално ще ви свършат работа за влагане в тесто, заливка, застройка, панировка, пълнеж и заливка на баница. За  пандишпан не съм ги пробвала. 

Разбивам 5 яйца като за омлет и ги наливам в плик с цип. Разбивам ги в една каничка с чучурка за лесно изливане, но сега за снимката ги разбих в купа.  На ръба на масата изкарвам въздуха и затварям ципа. Избрала съм да замразявам по 5 яйца, защото обикновено по толкова ползвам за панировка, баница и т.н. . Вие може да замразите по повече като съобразите размера на плика.

Пликчетата подреждам плътно в кутия от сладолед. Една кутия от сладолед Дени за в къщи, ми събира около 40 яйца.  

Когато ми трябват през зимата ги изваждам в хладилника или на стайна температура да се размразят нормално. В никакъв случай не ползвайте микровълнова фурна. 

Едно размразено пликче с яйца може да изкара повече от седмица в хладилника, въпреки неугледният вид на яйцата. При замразяването са измрели една камара вредни микроорганизми.



вторник, 25 октомври 2011 г.

Кисел карфиол

 Ще ви представя друга много любима рецепта за туршия на моето семейство.Това е рецепта за изкючително сполучлив и вкусен кисел карфиол, с трайност цяла зима. Приготвя се в трилитрови или по-голям обем стъклени буркани.

Карфиолът се накъсва на китки розички, без да се наситнява много. Подрежда се в празните буркани като се притиска леко за уплътняване.
В един голям съд се разтваря на студено, без варене :
1 мярка сол, 1 мярка захар , 6 мерки оцет, 9-10 мерки вода. 
Продуктите се бъркат докато се разтвори захарта и солта и след това се залива карфиола. Става готов почти след 4-5 дена.
В къщи го обичаме поръсен с червен пипер и олио.

Продуктие се измерват с една и съща мярка, примерно една и съща чаена чаша. Не се пирбавят никакви миризми и аромати.



неделя, 9 октомври 2011 г.

Как да си направите хубаво кисело зеле

Как правим в къщи киселото зеле : 

Издълбаваме кочаните на 50 кг  зеле Кьосе или Балкан и ги напълваме с кристална морска сол. Нареждаме на редове в бидона с кочана нагоре. Между всеки ред ръсим кристална захар.

Дозите са 1 кг. морска сол на бидон от 100 литра и 1 кг захар на бидон от 100 литра.


Тайните на действието на захарта четете тук :
 
Добавено 2020 г. 
Тези "тайни" със захарта, вече са неприложими за климата на България. 
Целта на добавената захар е да стартира по-бързо ферментацията в големият студ. Ферментацията с помощта на захар, е приложима само за нормалната студена Балканска зима от миналото. 
В доброто старо време, у дома слагахме зелето в началото на ноември и винаги тогава заваляваше първият сняг. Първият сняг винаги го свързвам със слагането на киселото зеле.
В настоящите обстоятелства на топла зима НЕ СЛАГАЙТЕ ЗАХАР . Наблегнете на хряна и отложете слагането на зелето за края на ноември, началото на декември. Иначе може въобще да не направите кисело зеле. 
Зелето започва да се скапва, без да е ферментирало във вътрешността си. Няма сърми . 
Тази публикация със захарта я оставям само информативно.
Тайна за хубаво кисело зеле


След като се наредят всички зелки и  се добави всичката сол и захар се оставят така да престоят едно денонощие, без да се заливат с вода.
След това се затиска с дървен капак или някаква плътна решетка и тежест.


Почистват се 3-4 корена хрян големи колкото морков и се надялкват на парчета като може да се оставят да плуват отгоре. Това за бидон от 100 литра.
Други добавки като кочани царевица и лимони не използвам. Царевицата се добавя, за да даде въглехидрати на млечно киселите бактерии, за което говоря в "Тайна за хубаво кисело зеле", а с лимоните не съм наясно освен може би да създадат кисела среда , която да потисне развитието на патогенните бактерии.
При едно нормално стартиране на млечно киселата ферментация , тези добавки са ненужни според мен.
Зелето започва да се претака още на 2-3-ия ден за равномерено разпределение на солта и захарта между пластовете. Ако ви се струва безсолно, изчакайте малко с прибавянето на допълнително сол, понеже морската сол се стапя по-бавно и има опасност след месец да ви се получи пресолено зеле.
Претакането продължава до като зелето ферментира.
Задължително се обират плуващи листа по повърхността и образувана бяла пелена. Зелевите листата са идеална храна за патогенните бактерии и плесени от въздуха, а бялата пелена са колонии от гъби, които отделят вещества развалящи зелето.
Претака се докато стане готово за консумация. Редовното претакане на 2-3 дена, гарантира качествено зеле и сок.
За розово оцветяване може да прибавите нарязана глава червено цвекло или 1-2-3 глави червени зелчета. Червени зелчета не съм ползвала и не им знам количеството.
Лично аз не предпочитам оцветено зеле, защото при готвене добива мръсен кафяв цвят.

Сега няколко думи за това което ще сложите в бидона. Смятам, че е много важно да се използват традиционни български сортове, защото са селектирани за тази цел , а освен това традициите в консумацията на кисело зеле са запазена марка на Балканите. Европейските сортове не са подходящи за целта заради ниското си захарно съдържание и много твърдата структура и високо съдържание на целулоза. Аз съм се прецеквала с такова зеле, което нито за сърми става нито пък е вкусно сготвено. Търговците на пазара подреждат чуждите сортове между българските , и когато вземат да ви пълнят чувала мушкат и от двата. Не съм кой знае каква градинарка, но долу горе се ориентирам когато купувам.
Българските сортове са леко сплеснати, с нежни листа и неизразени жили на външните листа и не много корави. Нямат восъчен налеп по външните листа.
Холандските сортове са правилно кръгли глави , много корави, с много плътни листа и глави и силно изразени централни жили на листата. От такова зеле има да чакате да получите прекрасен резултат. Нашите градинари предполагам, че го гледат заради голямата устойчивост на болести и висок добив. 
Друго характерно което съм забелязала, е че българските сортове са с парцаливи зелки заради по-нежната структура на листа, докато вносните сортове са плътни и гладки.

петък, 7 октомври 2011 г.

Отровно люто

Сега ще ви разкажа как моят съпруг любител на лютите чушлета и купешки сосчета си напарви отровно люто, ама такова съвсем като това от магазина, а по-мое мнение и по-добро.
В началото силно се съмнявах, че ще се получи нещо, но той толкова се беше вманиачил да си губи времето, че го оставих да прави каквото е решил. Обаче резултата определено си заслужава пипкавата работа.


Като за начало си вземете 1 кг. червени, добре узрели месести люти чушлета и 4-5 месести добре узрели червени капии. Има едни люти чушки , които са долу горе от калибъра на малка тънка капия . И те стават, стига да са отровно люти.


Тези чушчици се почистват от семената така както са сурови, като леко ги разцепвате с ножа. След това се опукват леко на котлон или скара и се обелват. 
Големите капии също се изтърбушват, изпичат и обелват.
Двата вида чушки се слагат заедно в общ съд, прибавя им се чаена лъжичка сол, малко чер пипер, 3-4 скилидки чесън, 3-4 лъжици олио и половин кафяна лъжичка салицил. Ако обичате пикантни аромати може да прибавите кимион, къри, канела и разни други измишльотини по ваш вкус.
Това всичкото се пасира с пасатора докато стане на фино пюре. 
Разфасова се в малки бурканчета и се прибира в хладилника. Салицила ще го държи достатъчно дълго време докато го изконсумирате капчица по капчица. :)))



четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Мариновани чушки върхари

Всеки градинар на село се чуди какво да прави с чушките върхари, които остават след като се почистят градините. Вместо да ги раздавам или да храня зайците , овцете и козите, които не са членове на моето семейство и домакинство :) съм им намерила две идеи за приложение.

Първо ги претребвам като отделям по-едрите пиперки , които ги употребявам  за маринованата туршия, а дребните ги почиствам от семките , накълцвам ги на парченца и ги замразявам във фризера в найлонови торби. През зимата имам готов зарзават с вкус на прясно, за миш-маш , гювеч и други идеи.

Мариновани чушки върхари

Едрите пиперки ги измивам старателно. Може да им се подрежат леко дръжчиците, без да се търбушат.
В една дълбока и широка тенджера /най-добре алуминиево дъно от едновремешните електрически тави за печене/ се налива олио и чушките се минават за бързо през врялото олио , колкото да се изприщят и омекнат леко. Събирам ги в удобен съд , в който да мога да ги овкуся. 
Сега идва най-сложната част, защото тая рецепта съм си я съчинявала сама и ги овкусявам на едно към гьотере. Но примерно ги посолявам на вкус , наръсвам малко салицил върху цялото количество и ги обърквам. 
Чушките се напълват в буркани с винтове, като между тях се слагат скилидки нарязан чесън, целина и магданоз. Долива се с оцет да напълни буркана и олио .
Другия вариант е на всеки буркан след напълването да му се прибавя 1 с.л. сол , на върха на лъжичка салицил и оцет да допълни буркана. Добре е отгоре да избие поне един пръст олио.
Тези чушки траят повече от година , без да си променят вкуса.

Мешана туршия без варене

Продукти :
Камби, моркови, зеле, целина, карфиол, люти чушки.
Цялото количество зеленчук трябва да е общо 6 кг.


160гр. сол, 250 гр. захар, 1 супена лъжица салицил.


Зеленчуците се нарязват и се посоляват с горната смес. Трябва да престоят 3-4 часа докато пуснат собствения сок, след което сока се отделя и се заварява с 1 бутилка оцет , чер пипер на зърна, 1/2 чаша олио и се оставя да изстине.
Зеленчука се натъпква плътно в бурканите и се залива с охладената марината. Запечатва се и се съхранява без да се вари. Буркани с винтове са подходящи за целта. Излизат около 10 буркана Омния.
Аз добавям и скилидки чесън.
Туршията трае цяла зима.

събота, 9 юли 2011 г.

Хайвер от тиквички

Това е една рецепта , която съм взаимствала от рецептите за консервиране. Може да мине за салата, като идеално мезе за ракия. Ще напиша и варианта за консервиране, на който му хареса малката дозичка.

За тази рецепта съм използвала издълбаните вътрешности на тиквички за пълнене. 




Обрезките се посоляват и се слагат  в съд с капак да се задушават на котлона. По рецепта пише без вода, но аз слоих съвсем мъничко, защото ме беше страх да не загорят. Оставят се да се задушават докато изври изпуснатият сок и остане гъста консистенция. Пасират се за кратко с пасатора.
В отделен съд се загрява малко олио и се задушава до стъклен цвят една голяма глава лук, нарязана на полумесеци. 
Когато лукът омекне леко, се прибавят тиквичките, разбъркват се да се размесят добре с лука и се махат от огъня. 
Когато сместа се охлади добре се прибавя една китка копър нарязана на ситно, една глава счукан чесън и оцет на вкус. Това се съхранява в хладилника като се консумира достатъчно изстудено.


Сега рецептата за консерва :


Продукти за 10 буркана :
18 кг. тиквички, 1.500 кг. лук, 400 г олио, 130 мл оцет, 400 г захар, 50 г сол , чер пипер на вкус.
Избират се малки и млади тиквички с недоразвити семена. Измиват се, почистват се и се настъргват на едро. Посоляват се и се слагат на огъня в съд с капак да се задушат в собствения си сок, като се варят докато обема им намалее на половина.
Лукът се почиства и се нарязва на полумесчета. Задушава се в леко в олиото. Към него се прибавят тиквичките , оцета, захарта, солта, черния пипер. 
Тук по рецепта се прибавят магданоза, копъра , чесъна , но аз не бих го напарвила, защото при вакумирането ще им се загуби вкуса, особено на чесъна, който понякога става отвратителен.
Най добре е след като си отворите бурканчето , тогава да си го овкусите с тези подправки.
Стерилизира се 40 минути.

петък, 19 ноември 2010 г.

Тайна за хубаво кисело зеле

Добавено 2020 г. 
Тези "тайни" със захарта, вече са неприложими за климата на България. 
Целта на добавената захар е да стартира по-бързо ферментацията в големият студ. Ферментацията с помощта на захар, е приложима само за нормалната студена Балканска зима от миналото. 
Добавено 2020 г. 
Тези "тайни" със захарта, вече са неприложими за климата на България. 
Целта на добавената захар е да стартира по-бързо ферментацията в големият студ. Ферментацията с помощта на захар, е приложима само за нормалната студена Балканска зима от миналото. 
В доброто старо време, у дома слагахме зелето в началото на ноември и винаги тогава заваляваше първият сняг. Първият сняг винаги го свързвам със слагането на киселото зеле.
В настоящите обстоятелства на топла зима НЕ СЛАГАЙТЕ ЗАХАР . Наблегнете на хряна и отложете слагането на зелето за края на ноември, началото на декември. Иначе може въобще да не направите кисело зеле. 
Зелето започва да се скапва, без да е ферментирало във вътрешността си. Няма сърми . 
Тази публикация със захарта я оставям само информативно.

Тази публикация със захарта я оставям само информативно.

Ще ви споделя една изпитана тайна за добро кисело зеле. Научила съм я от професора си по биохимия. 

Ферментацията на зелето, както и на всички туршии,  протича от млечно кисели бактерии, които нормално живеят по повърхността на зеленчуците.Тези бактерии , както и всички останали се хранят със захар, било то плодова или промишлена.
Точно те, преработват захарите, които се намират в зелето и ги превръщат в млечна киселина, като го "втасват"- ферментират. Млечната киселина от своя страна смъква рязко рН на средата като по този начин задържа развитието на патогенните бактерии. Поради различното захарно съдържание на зеленчуците е възможно млечно киселата ферментация да стартира трудно, като паралелно с нея да получи превес намножаването на патогенните бактерии , които се намират нормално във водата и по повърхността на зеленчуците. В този случай е възможно зелето да протече .
За да стартира правилно ферментацията, ние можем да подпомогнем размножаването на полезните млечнокисели бактерии с до 1 кг захар на бидон от 100 литра.
По време на ферментацията е твърде възможно , зелевият сок да ви стане слузест като глицерин. Няма повод за притеснения, всичко се оправя от само себе си. На мен лично не ми се е случвало, но хора , които са го прилагали, са ми звъняли стреснати , че са си развалили зелето. После пък звънят да ми кажат, че много хубаво е станало. 


За да се потисне допълнително развитието на гнилостни бактерии  слагам надялани корени хрян , който има бактерицидни свойства. 
Хрянът е природен антибиотик и ви го препоръчвам при всички туршии с ферментация. Той отделя ароматни вещества , които потискат развитието на патогенните бактерии. Ако прекалите обаче при зелето, има опасност да си остане кораво до края . Аз една година имах подобен случай. На един бидон от 100 литра се слагат 2-3 корена, колкото голям морков.
При туршиите колкото и да сложите все ще е добре, зеленчуците ще се запазят хрупкави като при поставянето им.
Ферментацията на киселото зеле се пресича с натриев бензоат, закупен от аптеката. Дозировката е според указанията на опаковката. Тук искам да подчертая дебело, че от собствен опит съм установила, че при употребата на натриев бензоат се променя вкуса на зелевия сок - изчезва му газировката и вкусът му става леко блудкав. Освен това, важно е да подчертая,  че с употребата на този консервант, се потиска само дейността на бактериите, но не и на плесените. Много вероятно е бидона да хвана дебела сага ако спрете да го претакате. Сагата задължително се чисти редовно. Някои смятат, че тя им правела зелето. Напротив, тя разваля зелето. Това са колонии от гъби ,които отделят вещества скапващи зелето. 
За това аз съм намерила идеалното решение с хряна, хем пречи на зелето да преферментира, хем качествата на зелевата чорба си остават идеални. 
Натриевият бензоат е вид консервант, но това, че е консервант не го прави токсичен. Проверявала съм специално информациите за него , заради истериите с добавките и установих, че трябва да изядеш 1 килограм бензоена киселина, за да ти се случи нещо. Бензоената киселина е естествена съставка на много растения. Не вярвайте на всеки, който тръгне да ви плаши. Все пак някои хора се издържат от създаване на сензации и скандали.



Тук е пълното описание как приготвям кисело зеле


вторник, 16 ноември 2010 г.

Втасала туршия от цели зеленчуци в бидон

За който обича втасала туршия , тук ще ви споделя любимата рецепта на моето семейство.
Тя е много лесна и изключително бърза за изпълнение.
В туби от минерална вода пускам измити краставички, моркови, люти чушки, зелени доматчета . Между тях пускам целина на листа или корени . Най отгоре няколко стръка почистени корена хрян, синап и китки копър. В кофа завирам 10 литра водат с бързовар и 500 гр сол. След като кипне охлаждам и заливам туршията. Слагам капачката на тубата и я поставям на силно слънце.След 2-3 дена започва ферментацията , като тубите се издуват . В хладните часове на деня, сутрин или вечер леко отвивам капачката да излезе въглеродният двуокис отделен при ферментацията. Ако ме мързи да ги претакам, ги търкалям по цимента за обръщане на саламурата.Когато процеса завърши /познава се по спиране на кипенето/ туршията се прибира в мазето до настъпване на сезона. Зеленчуците са изключително ароматни и хрупкави.
Това през лятото. Същата я правя и сега в момента в сезона на карфиола само че в едно бидонче с канелка за претакване. В бидончето съм сложила калфиол, зелени домати, моркови, големи резени целина, копър , вишневи листа, хрян и синап . Може и камби, но те лесно протичат . Бидона е на есенното слънце. Претака се поне на 2 дена . 
И в двата случая , за да останат зеленчуците хрупкави трябва задължително да се прибавят почистени корени от хрян в количество, колкото морков на една туба от 10 литра. Хрянът има антибиотични свойства /потиска развитието на патогенните бактерии/ и е природен консервант.