От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.
Показват се публикациите с етикет Тестените произведения на Мимито. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Тестените произведения на Мимито. Показване на всички публикации

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Мекици със сирене и мармалад

Тези мекици ги правих пролетта, но ги бях забравила да ги публикувам. Сега в жегата , както нищо не ми се готви , им дойде реда да ги покажа.


Тестото им го правих по рецепта от унгарската ми книжка за понички с някаква специална плънка, но не помня вече защо не направих плънката , ами ги напълних със сирене и с мармалад и така ги изпържих. На вкус нямат нищо общо с понички , по-скоро с нашенски мекици.


Тесто :
Замесва се тесто от 1 яйце, 400 мл прясно мляко, 1 лъжица захар, лъжичка сол, 20 грама прясна мая и около 500 гр брашно.


След като тестото втаса се разточва на лист с дебелина 2 см и се изрязват кръгове, на които се слага по средата натрошено сирене или гъст мармалад. Прищипват се , оставят се малко пак да втасат и се пържат в олио. Тези с мармалада могат да се поръсят с пудра захар.

вторник, 22 май 2012 г.

Питка бръмбарчета

Нарочно си я кръстих така тази питка, защото изпечена ми прилича на такова. 
Тестото и модела е на питка слънце, само навиването е като кроасани и още едно леко изменение.




Тестото е 


400 мл прясно мляко, 1 кубче мая, 1 лъжица сол, 1 лъжица захар, брашно около 800 гр, 3 яйца, като се отделя 1 жълтък за намазване.


Замесва се меко тесто , което се оформя веднага и то по най-бързия начин. Моето наблюдение, е че когато трябва да се оформя тесто с мая, на което трябва да изпъкне някаква форма, тестото не трябва да е  предварително втасвано и да се оформя по най-бързия начин, защото започва да втасва , да се отпуска и лесно да се деформира при манипулация.
Поне на мен това ми се случва, защото замесих двойна доза за две пити и втората ми стана леко по-грозна от първата, защото го усетих тестото как започна да втасва и да се деформира лесно.

Това е пример от питка слънце, но начинът е същия.


Тестото, което сте измесили се разделя на 6 еднакви по големина топки. Целта е да се разточат два кръга от по три листа, от които да се оформят кифличките, като обема тесто трябва да е по-малък от традиционната питка "Слънце".


Кръговете трябва да са с дебелина около 0.5 см като всеки се намазва с размекнато краве масло . Най-отгоре третия кръг също се намазва. Краищата се изравняват като формата трябва да е колкото се може по-правилен кръг, което се постига с леко раздърпване.
С помощта на точилката се разрязва първо на кръст , след това всяка четвъртина на още половина и след това всяка осмина на още 3. Трябва да се получат малки триъгълници, които се завиват внимателно като кифлички, без да им се бута много краищата , за да не се смачкат по краищата и да им се развали формата. 


Това са триъгълници от цялото тесто , от три кръга само.




След това останалите три топки тесто по същия начин.


Тук е на големи бръмбари, само от един кръг от три слепени кърга.
Тук на малки бръмбърчета от два кръга от по три слепени кръга.


Нареждат се в тавата, както съм показала и се оставят да втасат. След като увеличат двойно обема си, се слагат в студена фурна, като тавата е повдигната върху решетката на първо отделение. Фурната я включвам на 200 градуса да пече само отдолу около 40-45 минути, след което включвам за 10-тина минути отгоре и отдолу и след това намалявам на 150 градуса и оставям така до края, докато се зачерви равномерно. Това обяснение го пиша по-скоро за себе си да се подсещам за печенето, защото откакто пека по този начин , нито една пита не ми остава клисава нито пък с прегоряла горна кора.
Като се изпече се изважда от фурната, всяко парченце се намазва с олио и се загъва да се задуши.





четвъртък, 10 май 2012 г.

Гергьовденска пита

Тази рецепта я имам от много години записана в тефтерите ми и все я заобикалях, но на връх Гергьовден тази година, реших да я опитам. Стана фантастична на вкус.
По принцип у дома не са на особена почит месените изделия и за това рядко правя пити, без повод. По тази причина нямам много опит с оформянето , но на питка слънце съм майсторка.
Тази я приготвих буквално по рецептата и, която беше кръстена точно така "Гергьовденска пита", а та е  :


Замесва се тесто от 
6 яйца /отделя се 1 жълтък за намазване /
1 чаша кисело мляко, 
1 чаша топла вода, 
1 кубче прясна мая / аз сложих 40 гр. цялото, защото бързах да я пека/, 
1 с.л. захар, 1 с.л. сол, 2-3 с.л олио и около 1,200 кг брашно.

За намазване 1 пакетче от 125 гр краве масло.


От изброените продукти се замесва меко тесто, което се разделя на 3 еднакви топки.
Оставят се да починат 10-15 минути.
Всяка топка се разточва на кръг дебел 0.5 см , намазва се с разтопено или много меко краве масло и се завива на стегнато руло. За да получа по-дълъг шнур , не разточих тестото на кръг , а на продълговата форма .
Когато се навият и трите рула се сплитат на плитка и се завиват на руло в тавата. 
Не съм фен на питите с кисело мляко и с основание. Тестото ми лепнеше безобразно и трудно го изгладих. Същото ми се случва и когато меся бухти. Не го втасвах предварително като друг път, а направо го оформих, като формата ми не се получи добра.
Както и да е , но вкусът се получи отличен.
Питата втаса много бързо на масата, на отворен прозорец. 
Също не съм фен, на екстремното втасване в печка или много близо до отоплителен уред. От подобни опити ми се получават грубо шуплести превтасали изделия. 
Тази я изчаках да си увеличи двойно обема и я сложих в студена фурна, макар да не беше напълнила още тавата. Включих я на долен реотан върху решетката, на 200 градуса, като след 30 минути така се наду, че си помислих, че тръгна да ме търси. Така я пекох почти до края, около 45 минути, след което я включих на горен и долен и намалих на 180 градуса, и така до зачервяване. Когато видях , че цепнатинките между плитките започнаха да се напукват и отделят прецених , че вече е готова. 


Забравих да спомена, че след като я оформих и поставих в подмазаната с олио тава, в цепнатинките между плитките "налях" останалото стопено масло. 
След като втаса я намазах с жълтък с прясно мляко и малко олио , а след като я изпекох я намазах с олио отгоре.
Коричката и стана изключително мека и вътре беше изпечена идеално.
Сега да вкарам малко хумор. Преди години гледах едно руско предаване, в което един другар обясняваше разликата между домашен и заводски хляб. За показно, на два стола един до друг, беше сложен заводски хляб и домашен хляб. Той седна последователно върху двата хляба и когато стана, заводския беше смачкан като подметка, а домашния бавно се върна нагоре в изходно положение, като почти възстанови формата си. Това по-скоро е тест за печенето, отколкото за състава на хляба. Естествено за пекарните качества отговорност носи единствено брашното. 
Аз на моята питка няма да седна, защото е грехота такова отношение към хляба, но когато я натиснеш, трябва да се върне в изходно положение. 
За конци няма да говоря като при козунаците, защото това е нещо естествено при изделията с оформени фитили и отлично качество брашно, но тук ви показвам една люспичка, която е откъснах просто така, защото в другата ръка си държа фотото естествено. 



събота, 28 април 2012 г.

Понички с мармалад

Обичате ли от онези понички, които ги имаше във всяка сладкарница по време на комунизма? 
И аз, но за мен липсата им по лафките  не е трагедия, защото мога да си ги направя и у дома.


Продукти :
300 мл прясно мляко, 2 яйца, 100 гр захар, 20 гр прясна мая, 100 мл олио и около 500 гр брашно.


От тези продукти се замесва тесто, без да му се прибавят никакви миризми. Ако толкова искате да миришат на десерт, сложете му ванилия.
Тестото се оставя да втаса, след което леко се премесва и се разточва на голям кръг, дебел около 0,5-1 см, може и малко по-дебел.
Ако нямате вариант с какво да изрязвате големи кръгове с диаметър около 10 см , направете тестото по дебело, изрежете кръгове с по-малка форма, след което леко ще ги разтеглите.
В средата на всеки кръг поставете една голяма супена лъжица гъст мармалад, от този, който го продават нарязан от калъпи. Важното е да е достатъчно гъст и лепкав , за да не изтича при пърженето. Всяко кръгче се прегъва на две и се притиска добре по краищата да залепне.
Направих и вариант на две кръгчета слепени едно върху друго, по средата с мармалад.
Оставят се около 30 минути да втасат отново и се пържат в маслена баня, тоест в дълбок съд с около 2 пръста олио.

петък, 13 април 2012 г.

Козунаци на конци /от книгата на дядо/

Здравейте на разпети петък. Вчера цял ден мачках тесто и правих козунаци. Видях че в книгата на дядо има три рецепти на козунаци , една от които е озаглавена "Козунаци на конци".
Честно казано това понятие ми е малко смешно, защото козуначеното тесто е много тежко тесто, заради многото продукти в него като захар и масло, които затрудняват размножаването на хлебните дрожди , а от там и доброто втасване. Странно ми е как във миналото са получавали тези "конци" като не са имали нито нашите брашна нито пък силната мая. Лично моите наблюдения от миналото бяха, че нито баба, нито приятелките и,нито пък някой друг ме е черпил с добър козунак . Всички приличаха на кирпич, който трябва да го ядеш до 2-3 часа след като е излязъл от фурната. В това отношение на баба кокошките си отядаха на обредни хлябове по Великден. Да, козунаците са точно обредни хлябове в чест на Иисусовото разпятие и хората в знак на почит са ги замислили като богато печиво на масло , яйца, захар и сушени плодове. Това е било супер разхищение за миналото.
На съвременните козунаци според мен, също трудно могат да им се получат конци, без отлично брашно и добра мая.Който ви казва, че от олиото се получавали конци, нищо не разбира от храна. От олиото може да се получи единствено по-пръхкава структура, защото когато изделията изстинат, мазнината в тях по физикохимични свойства заема физиологичното си състояние отговарящо на стайна температура. Което ще рече, че ако козунака е със краве масло или свинска мас , на стайна температура ще се втвърди в изпеченото  тесто , както преди при прибавянето и в него. За това козунак с олио ще бъде по-мек, заради физикохимичните свойства на растителната мазнина, да е течна на стайна температура.
Упорито отказвам да правя козунаци с олио, при положение , че аромата с краве масло е съвсем различен и че имам микровълнова фурна, в която само за минута мога да си направя козунака и кифлите като извадени току що от фурната.
Сега малко за прословутите конци. Т.н. "конци" се получават единствено и само от качествено брашно с достатъчно глутен в него. Брашната не са ми специалност, но от биохимията знам, че в молекулата на глутена има сулфидни групи, които се свързват помежду си в дисулфидни мостове , което прави четвъртичната структура на глутена силно нагъната. Това явно е желано качество на брашното, щом подобрителите, които влагат в брашната имат точно това свойство, да създават повече дисулфидни мостове и да подобряват пекарните качества на брашното.
Лошото е че в България много производители злоупотребяваха до сега, като елитното зърно го изнасяха , а за вътрешния пазар оставяха лошо качествана или фуражна пшеница, на която прибавяха много подобрители за брашно, за да получат сносни пекарни качества от такова лошо качество зърно.
Другият фактор за получаване на конци е усукването на фитили, при което се получава посока на тестяната нишка/отново съжалявам че не ми е специалност и не мога да го обясня с точните думи, но на мен ми е ясно какво се случва/. Същото се получава и при измесването на кашкавала , при него също се получава посока на нишката и се получават конци, но не онези при панирания кашкавал :).
Мисля че обясних разбираемо и всеки може да си направи извода защо от типово или пълнозърнесто брашно не може да се получи козунак. То свестен хляб не може да се получи пък камо ли пухкав козунак. Има си изделия, които са си направо точна наука.
И сега няколко думи за алкохола в тестото.
Първо, при самото разграждане на захарите в тестото от дрождите /маята/ , което е процес на ферментация, се получава алкохол, въглероден диоксид и вода. Това е същият онзи процес , при който хората си ферментират плодове с добавка на захар и после си извличат алкохола, чрез дестилация,  във вид на ракия . Само че онези дрожди са диви от полепналите по плодовете и тези във въздуха, докато при тестото имаме селектирани хлебни дрожди. Та дрождите в тестото разграждат захарите до въглероден диоксид, алкохол и вода. Първият продукт надува тестото и заедно с втория /алкохола/ по време на печенето излитат от тестото, като по този начин правят структурата му пореста и шуплеста, откъдето е и пухкавото готово изделие.
Главната причина да се прибавя ром , коняк или уиски в тестото е подобряване на пекарните му качества и чак тогава аромата, от който със сигурност нищо не остава. В този случай използването на есенция е за предпочитане.
И накрая на моята пледоария да спомена и нещо за маята. Хлебните дрожди, на които казваме мая се селектират също, както млечно киселите бактерии и им се търсят подходящите изисквания и качества. При млечнокиселите бактерии има една селекция такива, които при достигане на определено рН на ферментиращото мляко, спират да отделят млечна киселина и умират. Това е желано качество на готовия продукт от европейските потребители, които не обичат много кисели млека, от там и невъзможността на такова мляко да провкисне , както са свикнали българите. Дано да схващате за какво говоря. По същият начин има селекция на хлебни дрожди и само от добрата мая зависи доброто втасване и хубавите шупли в тестото. 
Лично аз никак не съм доволна от сухата мая, която съм използвала. По технология най-добре е да оформяш изделия от предварително втасало тесто, докато имам няколко пълни провала при използването на такава мая. Втасалото тесто абсолютно не може да се оформя нито на фитили нито на кифли нито на каквото и да било,, защото буквално се разлага в ръцете ми, което ме навежда на мисълта, че този вид дрожди направо са скапали структурата на брашното. Явно тази мая е подходяща само за оформяне на току що измесено и не втасвало тесто, тоест за едно втасване направо на готовите изделия.
Който иска да се съгласява с моите философствания, но по въпросите за козунаците, имам си научни познания и доста съм попрочела по темата. Може и да имам грешки не твърдя , че не греша някъде.
Следващият важен момент е печенето. Тези които искат тънка мека кора на козунака, да се простят с илюзията, че в малката фурна в къщи, където реотаните отгоре и отдолу са буквално до тавата , ще пулачат този резултат. В заводските фурни козунаците се пекат в големи площи, където температурата е по-равномерна . Слагайте си паничка с вода на дъното на фурната и не ги мажете с чист жълтък, ами го разреждайте с прясно мляко и олио. Така гарантирано ще получавате по-тънка кора.
Тези козунаци ги пекох на първо отделение, като в началото включвам на 200 градуса отгоре и отдолу . Щом видя , че започнат леко да порозовяват ги включвам само на долен реотан и така ги оставям до готовност. 
Вече споделих , че печенето на 150 градуса съсипва всякакви плетки и оформяния и разлива изделията до еднородна маса. Това става , защото в дълбочината на тестото дрождите остават по-дълго време живи и продължават по-усилено да отделят въглероден диоксид и да надуват тестото. Тестото превтасва във фурната и губи фината си структура.


Ето най-после рецептата на дядо.


Козунаци на конци


Продукти : 
5 кг. брашно, 25 яйца, 1.500 гр захар, 1500 мл прясно мляко, 500 гр. свинска мас или краве масло, кора от лимон, 50 гр мая /малко е за това количество брашно/ и 150 гр стафиди.




Рецептата я редуцирах на половина за моите козунаци. Иначе за 1 кг брашно , продуктите са 5 яйца, 300 гр захар, 300 мл прясно мляко, 100 грама мазнина, 10 гр мая, което е малко. 


Единствената разлика от другата ми рецепта за Козунак е наполовина по-малко мазнина, което може да е предпоставка за по-лека структура на козунака.






Приготвяне :
Маята се разбива леко с 1 литър прясно мляко и едно яйце. Оставя се на топло да втасва до час и половина. Разбива се втори път с една чаша топло мляко и шепа брашно и се оставя отново час и половина да втасва.


Това го направих почти така, но не за да спазвам препоръката, а защото си захванах маята и имах дурга работа докато започна да ги меся. През това време тя буквално започна да кипи и да ври в легена. Силна мая. Едно време нямаше такава.


Яйцата, захарта и млякото се избиват на огъня /на топло -водна баня или млякото е леко горещо/. Изсипват се върху нощовата , прибавя се кората от лимона , рома и маята, разбива се добре и се омесва като се поема по малко от брашното , докато се прибере всичкото. Прибавят му се стафидите, излива му се разтопеното масло и се омесва добре. Поставя се в дълбок съд и се оставя да втаса 4-5 часа.


Моето тесто втаса изключително бързо , което ме накара да го премеся отново с малко брашно .
При измесването се постарах максимално брой пъти да го ударя в масата, което подобрява структурата му. Който има опит с тесто е забелязал , че само няколко пъти да го удариш в масата и тестото става по-меко и изгладено. 


Ако си бях оформила козунаците на плетки без пълнеж щяха да станат на конци, заради брашното Ола от които съм супер доволна. 


А тук да покажа, как на умничкият ми мъж му дойде на ума да надигне леко отлепената кора и да ъпгрейдва рулото с още течен шоколад.


Но понеже в къщи никой няма да яде такива козунаци , съм правила руло с локум, руло с шоколад и любимите им кифли, които станаха направо пухкави душички.




Правих за втори път една плетка на венец , като в тестото сложих много нарязан локум и орехи, като забравих стафидите и така го измесих да се разпределят равномерно в него. След това направих два шнура, омазнени хубаво с олио , пресуках ги и ги сложих в малка тавичка с метална чашка по средата.






Отгоре си намазах изделията с жълтък , разбит с прясно мляко и олио. 
Печенето вече го обясних.
Не претендирам да съм перфектна, но в околността никой не ме е черпил с по-хубави козунаци от моите /подчертавам домашно производство/ и моите момчета са много доволни.
Весело изкарване на Великия ден :)!

вторник, 3 април 2012 г.

Гевреци

За хората , които не са на диета и обичат тестените закуски, им предлагам една рецепта на гевреци от унгарската ми книжка, която стана много сполучлива. Мъжът ми каза , че станали като на магазина.


Продукти :
500 гр брашно, 250 мл прясно мляко, 30 гр прясна мая, 100гр свинска мас, 3 яйца, 100 гр захар, 1/2 лъжичка сол. Мак или сусам за поръсване.


Маята се разтваря в топлото мляко, прибавят се яйцата, като 1 белтък се отделя за намазване. Добавят се захарта, солта и разтопената свинска мас. Замесва се меко тесто, което се оставя на топло да втаса. 
След като втаса се премесва леко и се оформят гевреци.
Понеже много обичам гевреци , но момчетата у дома предпочитат да има и плънка, за тях направих половината тесто на кифлички с мармалад. 
Тези закуски могат да минат за козуначни, но по рецепта им липсва добавяне на миризма на ванилия и лимон.
След като се оформят гевреците и втасат отново, се намазват с разбития белтък и се поръсват със сусам или мак. 
Пекат се на 180 градуса на първо отделение във фурната.




петък, 16 март 2012 г.

Селски тутманик

Сега ще напиша рецепта за класически тутманик, точно както го правеше моята баба. Малко се ядосвам, когато на всяка пита със сирене и се казва тутманик, не че аз не казвам на всички сладки -"курабии" , но все пак трябва да има ред и дисциплина :)).
След време ще напиша още една класическа рецепта от стара книга, но когато му направя хубави снимки, защото през тази досадна зима слънце не видяхме. И на този снимките са му ужасни, за втори път го правя тази зима, но докато втаса и го изпека и то мръква. Все пак дава някаква обща представа.


Рецептата :
Тестото може да бъде , както от обикновено хлебно/вода, сол , мая/, така и от тесто с мляко и някое яйце. Въобще хлебните изделия с мая всякак стават вкусни, обаче основното , което ги прави по-вкусни е мазнината. Тестено изделие с малко мазнина , ще бие на хляб, независимо дали става въпрос за питка или козунак.
За това тесто съм използвала само:


 300 мл прясно мляко, 1 равна с.л. сол, 20 гр прясна мая, 1 с.л. захар и бяло брашно около 800 гр. Свинска мас около 200 гр.
За пълнежа 2 яйца и около 200 гр сирене.


От продуктите за тесто /без маста/ се измесва гладко тесто, което се разделя на три топки. Оставят се да починат около 15 минути.
Тавата , в която ще се пече тутманика се намазва обилно с неразтопена мас, а другата леко се разтапя в микровълновата.
Първата топка тесто се потопява в маста и така омазнена се разтегля според големината на тавата. Слага се половината пълнеж от размесени яйца и сирене.
Втората топка тесто се потапя отново в маста и тя се разтегля с ръце върху пълнежа. Слага се втората половина от пълнежа.
Третата топка по същия начин се потапя в останалата мас и се разтегля с ръце да покрие най-отгоре. Намазва се с остатъците от разтопената мас.
Леко се притиска с ръце да се изравни и се нарязва внимателно на квадрати.


Оставя се да втаса , и когато напълни 2/3 от тавата се слага в студена фурна на 200 градуса да се пече. 
Пече се докато добие златист цвят и сте сигурни, че отдолу е изпечен.
Задушавате го и ам ам.



петък, 18 ноември 2011 г.

Гарнирана пита с домати шунка и кашкавал

Тестото е авторска рецепта

Не, това не е пица, а типично българска импровизация, два пръста дебела и поръсена с чубричка.
От години си храня момчетата с тази домашна българска гарнирана пита, защото ако взема да точа пица тънка като юфка трябва да изпека поне три тепсии, за да им стигнат на моите момчета. В такъв случай по-добре да отидем на пицария.

Приготвяне .
Забърквам тесто като за вълшебните ми мекици и го изчаквам да втаса. Когато ще правя тази домашна гарнирана пита , го забърквам за обяд и до към 17 часа е готово. 
Това на снимката го забърках от 500 мл топла вода, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, малко олио, 40 гр мая и 1 кг хубаво бяло брашно.
Половината отива за питата, това , което е останало в легена на снимката утре сутрин ще става на вълшебни мекици.

Айдеее вълшебни мекици от тази сутрин :))))))



Слагам на дъното на тавата в която ще се пече малко олио и с обилно намазнени ръце и  разплесквам тесто до дебелина 1 см.
След това го покривам или с тънко нарязани кръгчета пресни домати или такива цели белени от консерва, добре отцедени от сока. Лютеница по български не ползвам , предпочитам с домати, така ми става по-сочна питата, но с лютеница също става хубава, особено ако е промишлена.



Върху доматите подреждам резенчета шунка или колбас. Най-хубава става със запържена кайма.
Най отгоре настъргвам на едро кашкавал и задължително поръсвам с чубричка по български.


Слагам тавата в студена фурна и включвам на 200 градуса. Пече се до златисто зачервяване на кашкавала.
Преди консумация трябва да се изчака 15-20 минути, защото това тесто е много нежно и докато я нарязвате ще се слепне и ще стане клисаво.





неделя, 30 октомври 2011 г.

Милинки "Мимилинки"

Авторска рецепта 

Не знам тази рецепта дали я има вече измислена , но тази сутрин, когато правех закуска набързо и реших да скрия сиренцето вътре в тестото, ми се получиха тези вкусни малки питчици, които нарекох на себе си "Мимилинки". 


Продукти за тестото :
500-800 гр. брашно , 400 мл топло прясно мляко, 20 гр българска мая на кубче, 2 яйца, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, малко олио. 
Продукти за пълнежа : 
2 яйца размесено с 300 гр натрошено сирене.
От продуктите се замесва много меко тесто и се оставя да втаса. 
От втасалото тесто се късат топчета , колкото яйце и се разплескват на питки на едната ръка.

Слагаме пълна лъжица смес точно в средата на питката и се свиват краищата на тестото, като скриваме сиренцето вътре.


Слагаме топчицата с гладката страна нагоре и мястото на свиването към дъното на тавата. 
Оставяме 2-3 супени лъжици от пълнежа, и след като направим всички мимилинки , ги намазваме отгоре с нея. Нарязваме парченца краве масло между тях и ги слагаме да се пекат в студена фурна включена на 200 градуса. Когато се надуят се намалява на 150 градуса докато се зачервят.