От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

неделя, 30 октомври 2011 г.

Милинки "Мимилинки"

Авторска рецепта 

Не знам тази рецепта дали я има вече измислена , но тази сутрин, когато правех закуска набързо и реших да скрия сиренцето вътре в тестото, ми се получиха тези вкусни малки питчици, които нарекох на себе си "Мимилинки". 


Продукти за тестото :
500-800 гр. брашно , 400 мл топло прясно мляко, 20 гр българска мая на кубче, 2 яйца, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, малко олио. 
Продукти за пълнежа : 
2 яйца размесено с 300 гр натрошено сирене.
От продуктите се замесва много меко тесто и се оставя да втаса. 
От втасалото тесто се късат топчета , колкото яйце и се разплескват на питки на едната ръка.

Слагаме пълна лъжица смес точно в средата на питката и се свиват краищата на тестото, като скриваме сиренцето вътре.


Слагаме топчицата с гладката страна нагоре и мястото на свиването към дъното на тавата. 
Оставяме 2-3 супени лъжици от пълнежа, и след като направим всички мимилинки , ги намазваме отгоре с нея. Нарязваме парченца краве масло между тях и ги слагаме да се пекат в студена фурна включена на 200 градуса. Когато се надуят се намалява на 150 градуса докато се зачервят.



Кайма в буркани

Малко тъжно е да ви връщам в годините , когато нямахме фризери, но битието ни все още не е съвсем на завидно ниво. Въпреки това, тази моя идея за консервиране на кайма в буркани е особено практична за хората от село, които колят много животни и един фризер не им стига до никъде. Така бях и аз в едни минали години, когато колехме прасета и се чудех кое по-напред да пъхна за замразяване. Тогава ме осени идеята, че каймата , която съм си смляла от добитото месо е уместно да я приготвя като готова за много от манджите ,където се употребява запържена, като сърми, мусака, гарнитура за пица и разни други плънки и да я съхраня вакумирана. Трябва да ви кажа, че бях много доволна от резултата. 
И така. За домашна кайма се оползотворяват тлъсти месни изрезки, мускула от корема на закланото животно, джолани и плешка, дори се добавя сланина от гърба на прасето. За мен е кощунство да се мели врат или бут за обикновена кайма, така както и в местната промишленост не се прави. 
Каймата, която сте си отдели за целта, се запържва в голям съд с малко вода /ако е много тлъста/ или с мазнина /ако е постна ,от телешко примерно/ , докато стане на трохи. Посолява се на вкус и и се добавя чер пипер и чубрица. Може и без тези последните две подправки.
Напълва се в буркани Омния, като се претъпква добре да избие мазнината и отгоре. Запечатва се и се вакумира 2 часа. 

вторник, 25 октомври 2011 г.

Кисел карфиол

 Ще ви представя друга много любима рецепта за туршия на моето семейство.Това е рецепта за изкючително сполучлив и вкусен кисел карфиол, с трайност цяла зима. Приготвя се в трилитрови или по-голям обем стъклени буркани.

Карфиолът се накъсва на китки розички, без да се наситнява много. Подрежда се в празните буркани като се притиска леко за уплътняване.
В един голям съд се разтваря на студено, без варене :
1 мярка сол, 1 мярка захар , 6 мерки оцет, 9-10 мерки вода. 
Продуктите се бъркат докато се разтвори захарта и солта и след това се залива карфиола. Става готов почти след 4-5 дена.
В къщи го обичаме поръсен с червен пипер и олио.

Продуктие се измерват с една и съща мярка, примерно една и съща чаена чаша. Не се пирбавят никакви миризми и аромати.