От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

неделя, 8 януари 2012 г.

Супа от свински кости

Любима супичка за дебелата зима.
Вземате свински кости с останало месце по тях и ги сложете да се сварят / в тенджерата под налягане/ до разкапване, с една лъжица сол. Задължително ги отпенете от съсирената кръв още в самото начало.
След като се сварят се изваждат да изстинат малко и да им се обере месцето.
През това време, бульонът от варенето се прецежда в нова чиста тенджера . Добавя се нарязана глава лук, морков и домат/може и без домат, за който обича бели супи/ да се сварят. Може да се прибави корени от пащърнак или малко настъргана глава целина. 
След като обезкостите костите , месото се добавя в супата да ври със зеленчуците. Най накрая се прибавя фиде и се оставя да набъбне добре. 
Супата се застройва с яйце/може 2-3/, разбито добре с малко лимонтозу и студена вода. 
След като се застрои се прибавя пресен магданоз и целина ситно накълцани. Аз имам замразени. И чер пипер .
Приятен апетит. :)

вторник, 27 декември 2011 г.

Свински котлети с вино и синьо сирене

Днес правих котлети и станаха просто  fantastique . 


Избират се дебели свински котлети според броя на гладните, посолявате се, поръсват се с чер пипер и се поставят в тава с малко вода и олио да се пекат в силна фурна. 
И никакво чукане на месото. Ако я забравите тази процедура за обработка на месото ще направите най-добре. 


Скоро ходих на ресторант и там ми сервираха такава отвратителна, разтънена, суха вратна пържола, която беше твърда като каиш и ми предизвика главоболие докато я сдъвча. Дъвкателните ми мускули се травмираха, сериозно ви казвам. Не го правете това у вас особено ако месото ви е младо крехко. С чукането освен, че се разкъсват жилите, се разкъсват и мускулните влакна като това благоприятства изтичането на всичкия вкусен сок от месото. 
И не препичайте! Англичаните не случайно ядат а ла англе още преди месото да се е изпекло и да се е освободило от всичкия си сок.
Напоследък често срещам препоръка месото да се пече на слаба температура. Това също не го препоръчвам, защото месото ви отново ще се освободи от всичкия си сок и ще стане сухо и безвкусно. Няма нищо по-хубаво от натуралния мирис на печено месо отколкото това да го компенсирате с разни треви и подправки. 
Примера ми е от оня ден , когато отново послушах съветите на тези "професори" и пекох една голяма бройлерна кокошка на 200 градуса. Резултата беше плачевен . Освен че се изпари всичкият и пуснат сос, месото стана сухо , а на всичкото отгоре кокошката ми се разцепи през половината, сякаш нарочно някой го беше направил. Нямаше никакъв вид и добре, че гостите ми не бяха специални, да се изложа като кифладжийка , аз където пека вече 15 години коледни кокошки като за снимка. И този съвет май пак го прочетох от онази професорка, заради която си съсипах великденските козунаци с печене на ниска температура.
Само последно, всички правила за кухнята съм ги чела от учени хора и дебели книги , а не от разни аматьорки- лаици.


Ето с това мое отклонение месото ви вече трябва да се е изпекло .


Щом котлетите ви започнат да порозовяват, наливате 1 чаша бяло вино , разпределяте върху всеки котлет по една малка плочка синьо сирене и ги връщате във фурната. Само след 5 минути я изключвате и ги оставяте да се допекат на изключена фурна.


Слагате им гарнитурка по избор , поливате ги с образуваното сосче и Bon appétit.
Сипвате си една чаша хубаво винце, като това, което пих аз тази вечер и таратора на 6 :::))))
Във виното е истината :) много съм приказлива нали?



Гъби с ориз

Противно на новата мода да се яде сух, ронещ се ориз , аз продължавам упорито да готвя, лепкав, разварен, вкусен ориз и скоро не смятам да го променя това. Дори съм открила как да става колкото се може по-кашав. Бъркане му е майката и малко повече водичка. 
За който му харесва традиционния български ориз, тук давам рецептата си за гъби с ориз. До сега е нямало някой да е ял и да не му е харесал. Освен това тази комбинация идеално подхожда за гарнитура на печено месо.


Приготвяне:
1 глава лук се накълцва на ситно и се задушава в олио. Прибавят се 400 гр гъби от вид по желание , нарязани на филийки, посоляват се и се оставят да си пуснат водата. Прибавя се 1 голяма чаена чаша измит ориз и се бърка докато поеме водата на гъбите. От подправките добавям само чер пипер.
Изсипвам всичко в една дълбока тава и наливам 5 мерки вода според мярката на ориза.
Слагам го да се пече в силна фурна. Когато започне да ври и да набъбва, започвам да го разбърквам в тавата от време на време с една решетъчна лопатка и така докато стане абсолютно готов.
По този начин освен че оризът става лепкав по мой вкус, гъбите се разпределят равномерно из целия обем. При други случаи на гъби с ориз , гъбите изплуват и изгарят на повърхността в тавата и става една тъжна спечена история, която на мен не ми харесва.
Естествено оризът е вкусен прясно сготвен и топъл.