От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

петък, 4 септември 2020 г.

Домашна пица с бъркано тесто

Тестото е авторска рецепта.

Откакто измислиха хартията за печене, все ги благославям хората. Господ здраве да им дава. Оттогава пека пицата, с моето бъркано тесто за мекици в тавата на фурната. 

Вече не правя  Гарнирана пита , а българска домашна пица.

Забърквам в един леген тесто от 300 мл топла вода, 1 равна супена лъжица сол и същото количество захар и олио. Брашно колкото влезе за тесто с показаната гъстота. За пица тестото го правя малко по-рядко от това за мекиците.

Оставям го да втаса 2 часа. Не знам на хората тестата как втасват за 30 минути, особено пък за мекиците.




След като тестото втаса се поставя в тавата на печката, която сте я застлали с хартия за печене. Изсипвате му малко олио и го разплесквате с намазнени ръце.

Слагате му пресни домати на тънки резенчета. Аз използвах от консерва, защото тази година доматите са много ценни. Рядка стока за България. Не признавам пица с лютеница. Има си специални доматени сосове, но не и домашна лютеница. 

Върху доматите съм сложила сурова кайма, без да я запържвам. Върху нея пресни гъби на филийки, кашкавал, маслини и риган. 



Сложих я в студена фурна на първо отделение, на 200 градуса горен и долен реотан. Пече се 35 минути. Хващам края на хартията и надигам да видя дали е зачервена отдолу. 


След като я извадих я наръсих със зехтин.







вторник, 1 септември 2020 г.

За шопската салата

 

Стоя и си разглеждам антикварните готварски книжки и хоп, в една книжка от 1959 г. виждам Шопска салата. Сещам се веднага за полемиките от преди няколко години, че видите ли другарите я измислили. В Балкан турист. Че ние българите нищо си нямаме, ни салати ни луканки. Диваци тям някакви. Дори домати преди девети не сме яли, защото сме се страхували от червеният им цвят. Това сериозно. И как са варили бабите ни лютеница без домати, пълна загадка. Сигурно и лютеницата е измислена от другарите. И тока те са го докарали в България :))...

Но за шопската салата ми е публикацията сега. 

Наистина в книгата от 1959-та рецептата е както си я знаем сега. Но реших да видя в книгата на дядо, която е от царско време.

Аз чета и ви преписвам, пък вие си вадете заключенията.

Има две салати .


Първата : Шопска лютика

Нарязват се 4-5 пиперки , опечени и обелени. Нарязва се 1-2 глави лук, претрива се със сол и се прибавят към пиперките. Нарязват им се 4-5 пиперки арнаутски /предполагам люти/ и 4-5 домати. Осоляват се, поръсват се с магданоз и заливат със зехтин. 

В тази Шопска лютика липсва краставицата.



Втората : Салата пиперки и домати 

Опичат се и се обелват много добре, няколко пиперки. Разцепват се надлъж и нареждат върху чиния така, че средата да остане праздна , та да се наредят нарязаните домати и краставици. Нарязва и се лукът на тънки филийки. Осолява се, наръсва се с магданоз и се залива със зехтин и оцет.

И в двете салати липсва сиренето. Това може да е поради факта, че книгата е в две части- вегетарианска кухня и сладкарство.


Вие си преценете какво са измислили другарите от Балкантурист и дали целенасочено не се обезличава всичко българско.

Вероятно са я кръстили Шопска, за да изтъкнат столицата. Със същият успех можеше да я кръстят и Болярска. 

Но е факт, че българите са имали салата от домати, краставици, пипер, лук и магданоз още по царско време.

понеделник, 31 август 2020 г.

Бисквитена торта "Портокалов цвят"

 Авторска рецепта

Тръгнах да правя едно кремче от кондензирано мляко и ето ти изненада, млякото било със захар, неподходящо за целта. Къде съм бляла като съм го купувала, че и две кутии съм взела . 

Този руски продукт ми е непознат досега. Нашите топ кулинарки си въртят езика на "дулсе де лече". Досега никога не съм проявявала интерес към "дулсе де лече", но сгъстеното руско мляко със захар, смятам да използвам отсега нататък за маслените кремове за торти. 

Тази торта е абсолютно мое творчество, като само съм консултирала как се употребява този продукт. 

За крем ще почакате докато се разходя до града, че на село само хляб и пирони имаме в бакалията.

Като за първи път ми се прецакаха нещата. Сложих цялата опаковка кондензирано мляко със захар към маслото. В началото кремът беше много стегнат, но на другият ден като освободих тортата от формата, започна да се свлича. Автоматично му намалявам дозата на половина за другият път.

Останах доста неприятно изненадана от бисквитите, които не поеха никаква излишна влага от крема. За първи път ми се случва. Дори след три дена в хладилника бисквитите все още хрупат. 

Следователно трябва да се пръскат с мляко когато се реди тортата.

Финалният вариант на рецептата, която съм убедена, че ще е изчистена от издънки.

За крема :

500 грама кондензирано мляко със захар, 

250 грама меко краве масло

1 ампула портокалова есенция.

Захарта от консервата и бурканчето сладко е достатъчна за тортата.

Други продукти : 2 опаковки бисквити за торта, студено прясно мляко за напръскване на бисквитите, сладко от портокали с корите, кокос и кокосови бонбони за украса.

Пускате да се разбива мекото масло и прибавяте към него цялото количество 500 гр кондензирано мляко със захар. Тук много важно е маслото да е меко, консервата да е много добре изстудена. Кремът става перфектен на вид и вкус. Прибавяте аромата.




Редите тортата във форма, ред бисквити, напръсквате със студено мляко и намазвате с крем. Върху крема сладкото от портокали. Така докато се изчерпат продуктите, като най-отгоре пак намазвате с крем.

 

Оставяте формата в хладилник едно денонощие. Освобождавате я от ринга.
 
Украсява се с много настърган кокос и кокосови бонбони. 

Сладкото от портокали го варя всяка зима специално за тортите и сладкишите си, понеже ми е любим вкус за сладкиши. 


Стефанотиса не се яде. :)