От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

вторник, 22 септември 2020 г.

За Руската салата

 Днес ще продължим с изобличението на лъжите на умно-красивите другари. 

В книгата на дядо от царско време освен българска салата от домати краставици и пипер , която другарите нарекли "шопска", има и салата под името Руска. За салата Оливие нищо не се споменава.

ЧИтЪ и преписвамЪ :

Руска салата

Почистват и се нарязват надлъж на четири половини два корена моркови, 1 корен керевиз, два картофи предварително обелени и 3 яйца. Всичко това се поставя в осолена вода да уври хубаво. Щом бъде готово, оцежда се и се нарязва на дребни кубчета. Към всичко това се прибавя и две лъжици сварен грах. Размесва се добре като се поставя и от майонезата. Взема се половината от тази смес, поставя се в елипсовидна или друга чиния. Оглажда се и отгоре се гарнира с останалата смес с помощта на шприца. Гарнирва се отстрани с кисели краставици, маслини и парчета лимон. Поднася се цяла.

Салатата е публикувана в раздел "Майонези и салати", затова и в нея се говори основно за участието на майонезата.

В тази салата "оливие" липсва само месото. Но както вече отбелязах и при Шопската салата, книгата е за вегетарианска кухня и сладкарство, така че е възможно нарочно да е пропуснато.

Както видяхме, от медия на дойчовците ни съобщиха "истината" за шопската ни салата. Не съм запозната кой ни съобщи и "истината" за руската салата. 

Знам само, че Хитлер толкова е мразил славяните, че е избил 20 милиона от тях под формата на руснаци. Напънете се нататък сами...

И само между другото да ви се оплача, че някой беше шетал из блога ми. Беше скрил "За шопската салата" от публикациите и беше редактирал файла ми robots.txt. 

Имайте предвид, че в блога влизам през gmail , чрез опцията да получавам sms на телефона си.

А това, че не получавам коментари и вярна информация за посещенията на блога ми е стара история. Даже вече не го отчитам. Но това, че влизам с смс, не е попречило на "шефовете на черпака", да ми препишат половината блог, докато беше затворен 7 години и не съм се занимавала с това.

Толкова за свободата и демокрацията.

събота, 19 септември 2020 г.

Мусака


За добрата мусака има няколко важни особености

Първо картофите. Картофите за вкусна мусака трябва да бъдат от сортове, които се пилеят при варене. Такъв са Пикасо /с розови очички/ или Санте. Повечето картофи на пазара хрупат и не дават добър резултат /за моят вкус/. От такива картофи мусаката винаги утаява вода в чинията и не е вкусна. 

Германските сортове, които наводниха напоследък пазара не ги харесвам. Холандските сортове са по-добри като вкус.

Картофите се режат на ситни кубченца, а не като за супа или яхния. У дома съм им казала, на който му се яде мусака, да сяда да кълца картофи. По тази причина съм се обзавела с онова популярно ренде и мъжът ми винаги му е главният оператор.

Второто важно нещо е водата, която се прибавя. Водата трябва да е на нивото на картофите даже малко под тях. 

Трето важно нещо е количеството на каймата. По традиционна рецепта се слага 500 гр кайма на 1 кг картофи. Аз слагам 600-700 грама. 

На моят мъж баба му, готвеше от едно пакетче кайма / 250гр/ мусака и супа топчета и се гордееше с това. 

Четвърто важно нещо е хубавият калпак. Аз така и не се научих да го правя, но знам, че е с много яйца и прясно мляко. Някои хора не го обичат, но той е половината рецепта. Едно време в нашият училищен стол го правеха страхотен, два пръста дебел, жълт и вкусен. Вече никой не виждам да може да го наготви така.

И така. Обелвате, измивате и нарязвате на ситни кубченца 1 кг картофи. 

В тавата, в която ще готвя мусаката запържвам 2 големи глави накълцан ситно лук в малко олио. Ако готвите в стъклен съд, тогава приготвяте каймата в тиган. Олиото наистина да е малко, защото каймата може да е мазна и заливката я правя с олио.

След като лукът се запържи до стъклен вид се прибавя каймата, която се запържва до раздробяване. Не я препържвам до трохи, за да не изгуби вкусът си. 

Прибавям 1 супена лъжица червен пипер, малко чер пипер, чубрица и 1 китка магданоз ако имам. 

Към готовата кайма прибавям картофите и малко домати около 100 гр. Многото домати ще стегнат картофите и ако са картофи от хрупащите сортове, мусаката ще стои като недосготвена.

Посолява се с 1 с.л. сол. Налива се вода колкото да стигне нивото на картофите. Разбърква се добре да се разпредели равномерно каймата и се оправя на сол ако има още нужда.

Слага се да се пече в силна фурна.

Когато отгоре картофите вземат да се запичат , значи мусаката е готова.

Фурната се включва само на горен реотан. Ако имате опция грил , на нея.


Заливката се разпределя равномерно с лъжицата. Виждала съм да показват "баш кулинари" с претенции, които я изливат ей така и размазват. Резултатът от едно такова немърливо отношение, е струпана заливка в едната част на тавата. Това и аз съм го правила, но за показно, не бих си го позволила.



Връщате тавата във фурната , дори ако има възможност я качвате по-близо до горният реотан. Не е добър резултат да ври и на долен реотан. Такива заливки не са за пред хората.


Рецептата за заливката, по която я правя е :

Запържвам в малко олио 3-4 супени лъжици брашно. Така както ги гребвате, така ги слагате. Брашното може да стане на мазни трохи. Прибавям 300 мл вода и щипка сол. Бъркам с тела докато получа гладък крем. Прибавям една кофичка кисело мляко / в случая от 500 грама/ и продължавам бъркането до идеално хомогенизиране. Махам от котлона и слагам три яйца и пак разбивам. Оставям я и чакам да и дойде реда.




петък, 18 септември 2020 г.

Питки с шунка и кашкавал


Вчера следобед правих тези закуски за вечеря и да имам закуска за днес. 
Завити в найлон , могат да се ядат и не претоплени. 
Детето иска да им влагам кетчуп и кисели краставици, аз твърдо отказвам. Особено пък на киселите краставици. 
Тези питки са ми любими в това, че ми миришат на масло като ги ям.






Правих ги с тесто от 300 мл прясно мляко, 1 равна супена лъжица суха мая или 20 гр прясна, 
1 равна супена лъжица сол и 1 с.л. захар, 3-4 супени лъжици олио и брашно за меко тесто. 
Тестото го разделих на 8 топчета. 
Оставих ги да втасат 1 час на масата, като ги намазах с олио да не засъхнат.





След това всяка питка разплесквам с ръце на кръгче, в средата на което слагам парче шунка, парче кашкавал и най-отгоре парче краве масло. Прищипвам ги като мида и ги подреждам в тавата.

Всички закуски ги мажа обилно отгоре с олио и ги оставям пак да втасат.

Слагам ги в студена фурна на 200 градуса отгоре и отдолу, на първо отделение . 

Пекоха се 40 минути от слагането. 
Общо целият процес отне 3 часа.



Ако слагате много големи плочки кашкавал и на вас ще ви се изплези така :)