От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

петък, 9 октомври 2020 г.

Яхния от кюфтета с праз

Това е моя рецепта, при която праза замества лука, от популярната яхния на кюфтета с ориз и много лук.

За моята рецепта са необходими :

600 гр почистен праз / 2 дебели стръка или 4 тънки/

500 грама хубава плътна кайма

150 гр ориз, 1 малка главичка лук

500 грама настъргани домати или от консерва

1 яйце, олио и подправки сол, чубрица, черен пипер и 1 с.л червен пипер, 1 малък дафинов лист или половин голям лист, няколко зърна бахар.

Оризът го слагам с чаша вода да се свари докато изпие водата. След това го оставям да изстине напълно. Към него прибавям каймата, яйцето, малко чер пипер , чубрица и настъргания лук. Омесвам го с лъжицата и след доброто хомогенизиране на продуктите, загребвам с лъжицата и с мокри ръци оформам кюфтета , които пускам в кутия с брашно. Всички продукти за овалване вече ги приготвям по този начин, с раздрусване на кутията, равномерно се панират в брашно, без да се цапам. 

Празът се нарязва на колелца /ако е само тънък/ и с разцепване по дължина, ако е дебел стрък. 

Слага се с нарязаният морков и олио в тенджера да се задуши добре. След като спихне достатъчно, му се прибавя червения пипер и доматите. Оставя се да клокне. През това време трябва да сте оформили всички кюфтета. 

Нареждате ги внимателно в тенджерата върху соса . Леко разклащате тенджерата да потънат и попарят. След малко ги доливате с вода, да ги покрие два пръста . Посолявате и намалявате котлона на най-слаба степен. Прибавяте и дафиновият лист и бахара. Варите на съвсем тих огън около 45 минути, като много внимателно побутвате само с лъжицата между кюфтетата, като задължително загребвате по дъното да не залепнат. Яхнията няма нужда от допълнително сгъстяване с брашно. Като стане готова, тоест да се сварят добре кюфтетата, изключвате , пъросвате с малко чер пипер и люта чушка. Само това са и подправките. Може и със щипка чубрица.



сряда, 7 октомври 2020 г.

Закуска от лаваш с кашкавал

 

Както обещах показвам рецепта за закуска от лаваш , която съм я видяла при руснаците. 

Върху правоъгълно парче лаваш се слага плочка кашкавал. Руснаците мисля , че го слагаха настърган. На вас ако ви се занимава да го стържете , си го настържете.

Листът се сгъва от четирите му края , все едно сгъвате правоъгълна баничка. Всяка баничка се потапя в разбито яйце и се пържи. Нищо особено, но е някакво разнообразие за закуска. 

Ако ви остане яйце, може да си топнете някоя филийка, да си засладите с медец. :)






петък, 2 октомври 2020 г.

Баница от лаваш

 

Детето домъкна един пакет лаваш да си прави някакви закуски, където ги видяло в нет-а. Изяде една и го заряза. 

Що не питаш бе мама, че това изделие не е нищо особено. Мама преди две години се опита да го пробута на трапезата, ама не беше нещо УаУ. По-нататък може да ви покажа още две рецепти.

Та след като детето заряза лаваша , се чудя какво да го правя. Те кученцата ми веднъж го опитаха , но този път ми възникна идея. 

Сетих се, че бабчето едно време правеше една баница по Коледа, тогава Нова година, от кори които приличаха на лаваш.

Имаше една голяма готварска печка на дърва с голям черен чугунен плот. Отпред беше бяла емайлирана. Не че това има значение за баницата, ама да не си помислите, че сме живели в колиба с циганска любов.

Та бабчето, точеше и печеше на тази печка огромни кори за баница. направо можеше да се завиваш с тях. Дори мъжът ми сега като правих тази баница от лаваш , се сети , че баба му и тя печала едно време кори на тяхната печка. Демек една стара традиция на нашите баби безвъзвратно си е отишла, с новите керамични плотове и войната на либерастията с печките на дърва и въглища. 

Тъй. Бабчето печеше за всяка нова година баница от такива кори , на която май казваше "къпана". 

И май я печеше само с яйца и сирене и после я къпеше с вода и задушаваше. Виж аз май я обърках моята. Ще пробвам и така.

Та този лаваш прилича много на корите които печеше баба, но на вкус ми бие на солети, а на баба бяха по-плътни корите.

За моята баница купих още един пакет лаваш от 240 грама, на който използвах само едната кора. Вътре бяха две. Вземах и онзи на детето. С останалата кора утре мога да ви покажа нещо, дето съм го правила от руснаците.

Слага се олио на дъното на тавичката. Слага се кора лаваш , ръси се натрошено сирене, нова кора, олио, сирене и така 3-4 кори. Нарязва се на парчета, напръсква се най-отгоре с олио .

Разбиват се 4 яйца с 300 мл чешмяна или газирана вода и се залива. Да знаете, че баница с газирана и чешмяна вода не са различни рецепти баници. Понеже гледам една баница да я въртят из нета, като специална рецепта с газирана вода. Едно време всички баници с готови кори ги правеха с газирана вода, особено когато продаваха едни малки стъклени зелени шишенца сода и казваха. Майка дори я правеше с малко шишенце лимонада навремето. 

Слага се да се пече на 200 градуса до зачервяване.




Другият път ще пробвам да я направя , както сега си мисля , че я правеше бабчето. Печеше на сухо корите с яйца, сирене и мазнина и като се зачервят ги заливаше с вода. 

Ето Къпана баница с готови кори