От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

неделя, 25 октомври 2020 г.

Тиква с мляко

 

За по-удобно на хората които търсят рецепта с тиква, я изнасям в отделна публикация с нови снимки. 

Старата публикация е тук : От каляската на Пепеляшка

Почиствате около 1 кг тиква от сорта цигулка, заради нежната структура и бързото изпичане. Нарязвате я на парченца и ги поставяте в тава.

Върху тях разпръсквате 1/2  чаена чаша измит ориз , напръсквате с олио или парченца краве масло ако не ви свиди и наливате вода на ниво на тиквата. Отгоре да не остават зрънца ориз, защото ще се запече и ще стои като камъчета. 

Може да запържите ориза в мазнината и тогава да подредите тиквата в тавата. 

Някои тук при нас запържват и малка главичка лук , но аз така рецептата не съм я опитвала и не мога да кажа дали е хубаво.

Слагате тавата в силна фурна да се пече докато тиквата стане готова и оризът набъбне. 

Заливате тиквата със смес от 1 литър прясно мляко, 4 яйца, 1 и 1/2 чаена чаша захар и ванилия. Намалявате фурната до 200 градуса и печете докато сместа стегне и започне да се зачервява отгоре. Може да изключите фурната малко преди да се запече и да оставите десерта вътре докато изстине. 

Вкусна е и топла на стайна температура и охладена от хладилник.




сряда, 21 октомври 2020 г.

Лаваш с кайма и зеленчуци

 

Тази рецепта я публикувам за пълнеж на блога ми и защото обещах. 

Продукти :

5 кори лаваш, 500 гр кайма, 1 голяма глава лук, 2 чушки, 1 китка магданоз, 350 гр кашкавал, 500 грама настъргани домати, 100 мл олио, 200 грама гъби, 1 ч.л червен пипер, 1/2 ч.л лют пипер, 1 ч.л сух чесън, чер пипер, риган, 


Всички зеленчуци се нарязват. Лукът и чушките се задушават в олиото в дълбок тиган. Прибавя се каймата и се запържва до трохи. След това се прибавят гъбите и те докато си пуснат водата. Най-накрая се сипват доматите и се добавят всички подправки ,като магданозът и ригана са последни. 

В тавичка, според формата на корите лаваш, се слага една кора. 

Отгоре се разпределя част от плънката, като се поръсва с настърган кашкавал. И така до последната кора, като върху нея се разпределя само последната плънка.

Слага се във фурна загрята на 250 градуса да се запече за около 30 минути, след което се поръсва с последния кашкавал и се връща във фурната само да се разтопи. След 10 минути е готово. 





вторник, 13 октомври 2020 г.

Сироп и сладко от арония за лекарство

Тези рецепти са изключително мой труд, в резултат на три годишното ми лутане, как да поема така полезната арония.

Преди 5-6 години си насадих в двора три храстчета арония. Никакви грижи по отглеждането, дори се режела чак към 8-та година. Само единствено важното е, 4-5 дена преди беритба, ако не е валяло хубав дъжд , да се полее обилно, за да изкарате повече сок. 
За ползите от аронията може да прочетете в нет-а. 
И точно заради тези ползи си я насях. Обаче не щеш ли, оказа се, че ми е отвратителна на вкус, чак до отвращение. Само на мен. Другите проблеми нямат, само аз, защото искам да се лекувам с нея, дори като я видя и ми се гади. 
Преди да започна да си бера храстчетата си купувах едни вакумни опаковки като виното в картон. 
После стана моята. 
Първото което установих, е че на компот и сладко няма да се яде. Това си е чисто разхищение на плод и захар. Аронията има едни семчици, които при варене не търпят промени. Даже кокошките ми не ги харесват. 
Веднага дойде истинското решение. ЦЕНТРОФУГА ЗА СОК  или както си я знаете сокоизстисквачка, която трябва да е центрофуга. :) С мачкане и пасиране няма да се получат нещата. Все пак търсим минимални загуби на този безценен сок.
И така ...
Обирате зрънцата , почиствате ги и ги измивате. Изцеждате ги от водата. 
Пускате ги на центрофугата. Потича гъста венозна кръв. Истински елексир, само дето на мен ми е гаден в този вид. 
Вече готовия сироп 
Чували ли сте, че на каквото ви прилича дадена храна за това е полезна за вашето тяло. Аронията в действителност е полезна за кръвта ни. Пречиства я като японците твърдят, че чисти дори радиоактивни елементи. Точно за нас работа. :)
Когато мините всички плодове, отпадъка го минавате втори път. Още пуска и то доста. 
Втората цедка отпадък вече го изхвърляте. Може да го разхвърляте из градината си за зелено торене. Не го пробвайте и за сладко. Ще си похабите захарта.

Сега обръщаме внимание на сока. 

Първият ми опит за съхранение е много успешен. Наливам прясно изцедения сок в бутилчици от минерална вода 0,5л , затварям ги много добре с капачката и ги замразявам във фризера.
Това се пие сутрин на гладно по 25 мл за лекарство. Смъква кръвното, кръвната захар, регулира храносмилането. При този начин на употреба се отвратих от вкуса и , който е тръпчив и характерен. Причинява гадене чак до позиви за повръщане. Който е дефектен като мен, да я разрежда с вода и така да я пие. 
Миналата година реших да търся начин да променя нещата. Моите хора пият, аз не мога.
Обраната пяна
Поразтърсих се в книгите ми и намерих студен начин на съхранение за сироп от подобни плодове. 
При студеното консервиране се запзват абсолютно всички полезни вещества на изходния продукт. Но използвам за консервант калиев сорбат, който е нищо в сравнение с ползите които получавам. Вода и мъртва захар не употребявам. Тук търся ефекта на лекарството.
И така , оставяте изцентрофугираният сок да престои 1-2 часа на хладно / в мазето/ да му се разделят фракциите. Отгоре изплува една много плътна пяна, която все разбърквах и наливах в бутилчиците, в резултат на което образуваше отгоре една плътан тапа и общото впечатление беше лошо. 
Изчаквате да изплува хубаво пяната и я обирате в тенджера. От нея ще правим сладко. Тя е съставена от целулозната тъкан но без семки. 

Пречистеният сок претегляте и добавяте на 1 кг сок - 1 кг захар, 5-10 гр лимонтозу/винаги слагам по-малката доза, все от страх да не го прекиселя/ и калиев сорбат, според описанието на опаковката му. Аз сложих на 12 литра сок 8 кг захар /толкова имах/.
Бъркате от време на време да се разтопи захарта. След това може да го филтрирате допълнително през някаква фина цедка. Напълвате го в бутилки и го прибирате в мазето. 
Този сок го направих в края на август , като изчаках до сега да видя дали няма да започне да ферментира. Всичко е шес. Пия го разреден с много студена вода от хладилник или студена газирана вода.
Имам още сироп от миналата година, който не е мръднал, но само в хладилник съм го държала и беше с повече захар от сега. Няма смисъл от повече захар, защото не правя безалкохолно , а лекарство. Затова тази година съм му намалила количеството захар доста.

Отделената пяна сложих да заври на котлона с 2 килограма захар. Тя беше около 3-4 килограма. Като заври я намалявам на слаб огън и я варя около половин час да се растопи добре захарта. Прибавих една готова подправка с пектин, лимонена киселина и калиев сорбат /пикантина за сладко/ , ама ми дойде малко. За догодина ще дозирам съставките и ще направя корекции. Оставих го още 10-15 минути да поври и спрях. Сладкото съм го сипала в пластмасови кутии без да го вакумирам. 
А вие как мислите че правят сладката? Водичка, пектин и айде. В България водичката е най-продавания продукт. :)))

И да знаете, трябва да го правите навън. Става страшен цапалак, затова си облечете стари тъмни дрехи. Аз бракувах една тениска.