От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Не изхвърляйте пресеченото мляко


Тук ще ви споделя опита си, който се базира на моите знания.
Прясното мляко от магазина е минало през центрофуги наречени сепаратори и бактофуги, които механично го пречистват от нечистотии, бактерии и спорите им. Гаранцията на бактофугацията е 99% чистота от бактерии.
След механичното си очистване млякото се пастьоризира на 98 градуса целзии, при което измира остатъчната микрофлора.
При съхранението си такова мляко има по-голяма трайност от млякото подварявано в домашни условия. То е и с по-голяма степен на гарантирана чистота.
Възможно е да осатне остатъчна микрофлора, която да се развие при неправилно съхранение, например висока температура. Тогава оцелелите бактерии стартират развитието си и развалят млякото. Обаче това са предимно "диви" млечно кисели бактерии от заобикалящата ни среда. Те подобно на тези, с които си правим киселото мляко, при растежа си отделят млечна киселина, която пресича /коагулира/ млякото. Те не са опасни ако са се развили в скоро пастьоризирано прясно мляко. Обаче , ако млякото е пресечено в следствие на много дълъг престой в хладилника и особено ако има гнилостен мирис и лош вид , то е негодно и се изхвърля, защото в него са започнали да се развиват патологични микроорганизми, които са опасни за здравето ни. По мои лични наблюдения , това се получава предимно при домашно подвареното мляко.
За това, прясно мляко купено от магазин , пастьоризирано и правилно съхранявано в магазина, в срок на годност по дата на опаковката, ако ви се пресече, и няма лош мирис и вкус, а само леко накиселяване като си е запазило иначе приятния вкус, спокойно може да го оползотворете и да не го изхвърляте. От такова мляко, без да го загрявам предварително, защото ще стане на извара,  правя палачинки, тесто за разни неща, заливка за чушки и мусака.В такова мляко са се развили млечно кисели бактерии които нормално ни подквасват млякото.


С домашно мляко не ви съветвам да го правите това , освен ако не ви се е пресякло още в деня на доенето и сте го съхранявали на висока температура . Обаче трябва да е от крава, на която имате вяра, че не е туберколозно болна, маститна или гледана в мизерни условия. Кравите гледани в мизерни условия , по право дават много замърсено мляко, защото ги доят в такива условия и обикновено стопаните им не са особено хигиенични и чистоплътни. Такова мляко може да бъка от патогенни бактерии, което като постъпи в мандрата  се пречиства от сепараторите и пастьоризаторите. Вие в къщи само с едно подваряване не се избавяте от тези вредни бактерии, защото убивате само живите им форми, но не и спорите ,които са много устойчиви на загряване. И за това, домашно мляко съхранявано повече от 3-4 дена в хладилника започва да се разваля.

На мен лично ми се е случвало, прясно мляко от магазина да ми изтрайва без проблем по 10 дена в хладилника, но без да го вадя от опаковката му. Само му рязвам едното крайче на пликчето и си наливам за каквото ми трябва. Дори не го подварявам, защото му вярвам на 100%. Ако започнете да го прехвърляте във ваши съдове ще го заразите с бактерии, които обитават нормално повърхността на тенджерите , а така също и от въздуха. В опаковката си  то е на сигурно място, защото те са относително стерилни отвътре.


петък, 19 ноември 2010 г.

Тайна за хубаво кисело зеле

Добавено 2020 г. 
Тези "тайни" със захарта, вече са неприложими за климата на България. 
Целта на добавената захар е да стартира по-бързо ферментацията в големият студ. Ферментацията с помощта на захар, е приложима само за нормалната студена Балканска зима от миналото. 
Добавено 2020 г. 
Тези "тайни" със захарта, вече са неприложими за климата на България. 
Целта на добавената захар е да стартира по-бързо ферментацията в големият студ. Ферментацията с помощта на захар, е приложима само за нормалната студена Балканска зима от миналото. 
В доброто старо време, у дома слагахме зелето в началото на ноември и винаги тогава заваляваше първият сняг. Първият сняг винаги го свързвам със слагането на киселото зеле.
В настоящите обстоятелства на топла зима НЕ СЛАГАЙТЕ ЗАХАР . Наблегнете на хряна и отложете слагането на зелето за края на ноември, началото на декември. Иначе може въобще да не направите кисело зеле. 
Зелето започва да се скапва, без да е ферментирало във вътрешността си. Няма сърми . 
Тази публикация със захарта я оставям само информативно.

Тази публикация със захарта я оставям само информативно.

Ще ви споделя една изпитана тайна за добро кисело зеле. Научила съм я от професора си по биохимия. 

Ферментацията на зелето, както и на всички туршии,  протича от млечно кисели бактерии, които нормално живеят по повърхността на зеленчуците.Тези бактерии , както и всички останали се хранят със захар, било то плодова или промишлена.
Точно те, преработват захарите, които се намират в зелето и ги превръщат в млечна киселина, като го "втасват"- ферментират. Млечната киселина от своя страна смъква рязко рН на средата като по този начин задържа развитието на патогенните бактерии. Поради различното захарно съдържание на зеленчуците е възможно млечно киселата ферментация да стартира трудно, като паралелно с нея да получи превес намножаването на патогенните бактерии , които се намират нормално във водата и по повърхността на зеленчуците. В този случай е възможно зелето да протече .
За да стартира правилно ферментацията, ние можем да подпомогнем размножаването на полезните млечнокисели бактерии с до 1 кг захар на бидон от 100 литра.
По време на ферментацията е твърде възможно , зелевият сок да ви стане слузест като глицерин. Няма повод за притеснения, всичко се оправя от само себе си. На мен лично не ми се е случвало, но хора , които са го прилагали, са ми звъняли стреснати , че са си развалили зелето. После пък звънят да ми кажат, че много хубаво е станало. 


За да се потисне допълнително развитието на гнилостни бактерии  слагам надялани корени хрян , който има бактерицидни свойства. 
Хрянът е природен антибиотик и ви го препоръчвам при всички туршии с ферментация. Той отделя ароматни вещества , които потискат развитието на патогенните бактерии. Ако прекалите обаче при зелето, има опасност да си остане кораво до края . Аз една година имах подобен случай. На един бидон от 100 литра се слагат 2-3 корена, колкото голям морков.
При туршиите колкото и да сложите все ще е добре, зеленчуците ще се запазят хрупкави като при поставянето им.
Ферментацията на киселото зеле се пресича с натриев бензоат, закупен от аптеката. Дозировката е според указанията на опаковката. Тук искам да подчертая дебело, че от собствен опит съм установила, че при употребата на натриев бензоат се променя вкуса на зелевия сок - изчезва му газировката и вкусът му става леко блудкав. Освен това, важно е да подчертая,  че с употребата на този консервант, се потиска само дейността на бактериите, но не и на плесените. Много вероятно е бидона да хвана дебела сага ако спрете да го претакате. Сагата задължително се чисти редовно. Някои смятат, че тя им правела зелето. Напротив, тя разваля зелето. Това са колонии от гъби ,които отделят вещества скапващи зелето. 
За това аз съм намерила идеалното решение с хряна, хем пречи на зелето да преферментира, хем качествата на зелевата чорба си остават идеални. 
Натриевият бензоат е вид консервант, но това, че е консервант не го прави токсичен. Проверявала съм специално информациите за него , заради истериите с добавките и установих, че трябва да изядеш 1 килограм бензоена киселина, за да ти се случи нещо. Бензоената киселина е естествена съставка на много растения. Не вярвайте на всеки, който тръгне да ви плаши. Все пак някои хора се издържат от създаване на сензации и скандали.



Тук е пълното описание как приготвям кисело зеле


Салата от гъби

Тази салата е от книгата на Пенка Чолчева. Майка ми редовно я правеше навремето, когато баща ми обикаляше за гъби. 
Понеже най-сигурните гъби са култивираните печурки, аз ви предлагам да не рискувате с други.
И така :
Вземате 1 кг. хубави, корави, бели печурки и ги слагате да се сварят във вода без сол, защото солта извлича ароматните сокове. След като се сварят, ги нарязвате, Ако са дребнички нямат нужда от нарязване.
Прибавят им се сол, лимонов сок, зехтин или олио, чер пипер, 1 голяма китка пресен магданоз и много счукан чесън. Салатката е фантазия и е много подходяща за празнични трапези , естествено за тези , които обичат чесън.
Вместо да варите гъбите, може да ги задушите с олио в тиган с капак, докато им се изпари водата и след това да ги подправите по описания начин.



Салата "Маргарита"

Тази салата съм я видяла някъде и беше кръстена "Маргарита", така ви я предавам и  на вас. Прави се сега в този сезон. 
Сега ще я ви я напиша по памет, ще я потърся и ако има нещо неточно ще го поправя.
Сваряват се 2-3 големи картофа, обелват се и се нарязват на дребни кубчета.
1 стрък праз се нарязва на тънички колелца или полумесчета. 
1 добре измита глава червено цвекло се сварява, но не обелена. Чак когато се свари се обелва и се нарязва също на дребни кубчета. 
2-3 яйца се сваряват , обелват и нарязват. 
Няколко кисели краставички се нарязват на кубченца.
Накъсани розички кисел карфиол.
Грах не си спомням дали имаше , но бих сложила 1 ч.ч сварен от консерва.
Това всичкото се разбърква в една голяма купа първо на сухо и после му се прибавя 1-2 кутийки майонеза . Аз си я доподкиселявам с лимонов сок.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Втасала туршия от цели зеленчуци в бидон

За който обича втасала туршия , тук ще ви споделя любимата рецепта на моето семейство.
Тя е много лесна и изключително бърза за изпълнение.
В туби от минерална вода пускам измити краставички, моркови, люти чушки, зелени доматчета . Между тях пускам целина на листа или корени . Най отгоре няколко стръка почистени корена хрян, синап и китки копър. В кофа завирам 10 литра водат с бързовар и 500 гр сол. След като кипне охлаждам и заливам туршията. Слагам капачката на тубата и я поставям на силно слънце.След 2-3 дена започва ферментацията , като тубите се издуват . В хладните часове на деня, сутрин или вечер леко отвивам капачката да излезе въглеродният двуокис отделен при ферментацията. Ако ме мързи да ги претакам, ги търкалям по цимента за обръщане на саламурата.Когато процеса завърши /познава се по спиране на кипенето/ туршията се прибира в мазето до настъпване на сезона. Зеленчуците са изключително ароматни и хрупкави.
Това през лятото. Същата я правя и сега в момента в сезона на карфиола само че в едно бидонче с канелка за претакване. В бидончето съм сложила калфиол, зелени домати, моркови, големи резени целина, копър , вишневи листа, хрян и синап . Може и камби, но те лесно протичат . Бидона е на есенното слънце. Претака се поне на 2 дена . 
И в двата случая , за да останат зеленчуците хрупкави трябва задължително да се прибавят почистени корени от хрян в количество, колкото морков на една туба от 10 литра. Хрянът има антибиотични свойства /потиска развитието на патогенните бактерии/ и е природен консервант.



понеделник, 15 ноември 2010 г.

Тиквеник



Настъргва се тиква на едро и се слага с една чаша олио и 1-2 ч.ч. кристална захар да се задуши в голяма тенджера /поне 5 литра/ със захлупен капак. След като спихне на половина или започне да добива консистенция на пюре се спира. 




Прибавят се няколко ванилии, едно пакетче канела /тук по вкус си определете количеството/ и едро счукани орехи. Аз обичам да слагам орехите почти така както са начупени при чистенето в голямо количество, понякога по 2 ч.ч., и за това синът ми го нарича "баклава за бедняци".




Корите могат да бъдат различни, от фамилия до домашно точени от магазина , до домашно точени от самите вас. Аз предпочитам домашно точени от магазина. Ако ще го правите с Фамилия, тогава трябва да захващате по две листчета. Този съм го правила с Одрински кори. Завивам по едно листче на руло.




Аз го навивам на рула, които слагам изправени в квадратна тава подмазана с олио и отгоре го напръсквам също с олио. 




Пече се на 200 грдуса около 40 минути. За тиквеника няма никаква опасност да се прецака с печенето стига да не е на най-голямата температура. 
След като се зачерви, веднага се изважда и се поръсва обилно с пудра захар. Трябва да е горещ за да полепне добре захарта, иначе ще ви посипва пазвата докато го ядете.




Тиквеника изтрайва в хладилник до 2 седмици, така че спокойно може да си помогнете достатъчно напред с времето за готвене по Коледа.
Препоръчвам ви когато го навивате, да не слагате прекалено много тиква. 




Ако ви остане смес, съвсем спокойно  слагате в кутия с капак във фризера и може да я извадите дори на лято да си я оползотворите. Това го правя ако не ме мързи с тиквите когато са ни втръснали. Приготвям ги на готова смес и я замразявам.



неделя, 14 ноември 2010 г.

Гъбена супа

Избирате 500 гр бели твърди печурки, измивате ги и ги нарязвате на парченца. Запържвате ги в олио с една глава нарязан лук и един морков в тенджерата, в която ще варите супата, до омекване на затворен капак. Прибавяте една голяма супена лъжица царевично брашно и разбърквате енергично. Заливате със студена вода, колкото ще е количеството на супата ви. Варите на махнат капак, защото кипи. Когато поври 10-15 минути, прибавяте 2-3 супени лъжици измит ориз и настърган домат в количество по ваш вкус. Супата е готова, когато оризът "цъфне". Посолявате на вкус.
Прибавяте и оцет и чер пипер. Чак след като я изключа и слагам една голяма китка пресен магданоз и една китка пресен дивесил. По желание една натрошена червена люта чушка. 
Ако нямате пресен дивесил и сух става, но без дивесил просто не се захващайте. Това е основната миризма на рибена, гъбена и моята спаначена супа.




Кюфтенца с целина и бял сос

В тенджера слагам да заври вода, колкото желаете да ви е соса на манджата. Почиствам и нарязвам на парченца една малка или половин голяма глава целина. Слагам я във водата да ври.
Към 500 гр хубава кайма прибавям 1 настъргана глава лук, чер пипер, чубрица и 1 яйце. Ако обичате хляб в кюфтетата, може да прибавите две филии накиснати във вода и изцедени. Омесвате каймата и правите средно големи кюфтенца. Овалвате ги в брашно като ги оформяте в кръгла форма. Пускате ги в тенджерата и ги варите на слаб котлон. След като станат готови с целината, разбивате в една купа половин кофичка кисело мляко с малко вода и 2-3 с.л. царевично брашно . Това го изсипвате в тенджерата , разбърквате и го оставяте да клокне. Ако ви е била постна каймата си добавяте олио в количество по вкус. Наръсвате с чер пипер и чубрица.
За солено овкусяване съм ползвала една суха зеленчукова подправка, в която имаше достатъчно сол.




Зелеви сърми с кълцано месо

Тези сърми са ги правя подобно на постните, само че с месце естествено. 
Нарязвам на парченца около 500 гр шарено месо , обикновено свинско, но става и с телешко и пилешки гърди. 
Запържвам го до побеляване в олио и прибавям 1 стрък нарязан праз. Подправките са чер пипер, чубрица и сол. По желание червен пипер. Прибавям 1 ч.ч. измит ориз и малко домати от консерва. С тази смес свивам сърми и ги пека в йена с капак или гювеч. В съд с капак ориза набъбва и става много вкусен. След като се изпекат им правя бял сос или ги заливам с червен пипер запържен леко в олио.




Бял сос за сърми и пълнени чушки :
Запържвате 2-3 супени лъжици бяло брашно в олио и го разреждате с 300 мл вода като бъркане с тела за разбиване до изглаждане. Аз предпочитам да добавя кисело мляко, някои обичат с прясно. 1 кофичка кисело мляко добре хомогенизирано да няма бучици, се прибавя към соса и се оставя да заври. Посолява се и се подправя с малко чер пипер и чубрица. 
Ако пък не харесвате мляко в соса, се запържва повече брашно с добавка на повече вода и накрая се подкиселява с няколко кристалчета лимонтозу или лимонов сок.
Ако го правите с прясно мляко пак леко се подкиселява накрая.

Постни зелеви сърми за Бъдни вечер

Тук ще ви представя моя авторска рецепта/това е уточнение за главните редакторки и редактори/, която съм си съчинила около голямото готвене по Коледа. 
Един голям или два малки стръка праз ги нарязвам на средно ситно и ги слагам да се задушат в олио в дълбок тиган. Прибавям и 1 голям или два малки моркова нарязани на парченца. След това измивам 200-300 гр гъби печурки и ги нарязвам на парченца. Слагам ги при праза и морковите. След като зеленчуците омекнат, прибавям 1 ч.ч. измит ориз , малко доматена салца /наситнено домати от консерва. След като ориза леко набъбне от изпуснатия сок, махам от котлона и прибавям 1 с.л. сушен копър или пресен ако имате, нарязани скилидки чесън и чер пипер . 




С тази смес свивам сърми в зелеви листа и ги подреждам в йенска тава с капак или гювеч. Заливам ги с 50/50 вода и зелева чорба. Понеже зелевата чорба може да затрудни набъбването на ориза заради млечната си киселина, може първо да налеете малко вода и да печете така до набъбването на ориза и след това да долеете зелевия сок, който придава много добрият вкус. Ако използвате само зелев сок, има вероятност сърмите да станат прекалено кисели.




След като станат готови, запържвате 1-2 с.л. червен пипер в олио и го изливате върху сърмите. Червеният пипер е ориентировъчно .




А тук е моето предложение за вечерята на БЪДНИ ВЕЧЕР













събота, 13 ноември 2010 г.

Торта парфе с тропически плодове

Тази торта е моя импровизация, като съм взаимствала само някои неща от интернет за крема.
Блата е пандишпан от 3 яйца 1/2 ч.ч. кристална захар, 1 ч.ч. брашно.




Крема е от 1 кг заквасена сметана, 1ч.ч пудра захар 1 една ампула ванилова есенция на Йоткер, 40гр. желатин /4 пакетчета/ разтворен в 100 гр студено прясно мляко.


За гарнитурите - 1 компот от ананас на парченца, няколко кивита, 3-4 банана.
Пускам сметаната и захарта да се разбиват и предварително набъбналия желатин го разредих с още малко прясно мляко и го сложих за около минута в микровълновата да се доразтопи. 









Стана перфектно и ми спести водна баня и висене до печката. След това се охлажда до стайна температура , преди да започне да желира. Трябва да е леко топъл, защото веднъж имах издънка с охладен желатин. Като го прибавих към студената сметана и желира веднага на бучки в нея. Съсипа ми се парфето тогава.
Към готовия крем слагам есенцията, нарязани на парченца тропически плодове, в случая от компот от ананас и киви. Леко се разбърква да не се размажат вътре. 


Тортата я редя в тавата която съм я пекла. Намокря се добре със студена вода и се изсипва крема, заглажда се. Бананите ги разрязвам по дължина на няколко ленти и ги подреждам върху крема. 



Най-отгоре слагам изпечената платка и я притискам леко. Сиропирам я с едно степче ананас , разтворено в 250 мл студена вода. Това ми е перфектното решение- изобретение за плодови торти. Много ми е досадно да варя сиропи. 

Пъхам тавата в голяма найлонова кесия и през найлона я притискам хубаво. Престоява поне 6 часа в хладилника, най -сигурно цяла нощ.
На другия ден , формата я топвам за секунди в гореща вода и обръщам тортата върху подноса. Украсявате си я по желание.
Желето за глазурата е от 10гр желатин и сока от ананасовия компот.
Тази тук не ми е перфектното изпълнение , защото ми беше малко желатина /20 гр / и сгреших, че я приготвих в много голяма тава и не получи височина. Другият път ще се поправя и ще я опитам с компот от коктейл от тропически плодове.
Гутен апетит.


PS. Снимките с оранжево са ми от оня ден, но крайният ми резултат беше фатален. Докато правих снимките и ми замръзна крема, без да успея да разбъркам плодовете. Реших да го затопля за минута в микровълновата, стана, но след това въобще не желира. Сега я ядем с лъжица от тавата.
Изводът е, че парфето  е много капризно откъм температурата на крема. Желатина може да се стапя в микровълновата, но сметаната в никакъв случай. Реших, че за да нямам издънки повече, ще трябва да изсипвам веднага готовия крем в тавата и да ръся нарязаните плодове, без да ги разбърквам предварително. 

Салам торта

Тази рецепта за салам торта, пледирам, че е моя, защото доста съм я видоизменила от традиционната.

Три опаковки обикновени бисквити /от онези коравите, сухите/ се натрошават на парченца, в никакъв случай смлени. 
От предната вечер, съм накиснала на 2-3 големи портокала корите, на които съм избелила тънко с картофобелачката само повърхностния оранжев слой, нарязани с ножицата на парченца в коняк или уиски. Портокалите предварително съм ги измила старателно със сапун, защото ги обработват повърхностно за по-продължително съхранение. Прибавям ги към бисквитите заедно с коняка.
Слагам 1 ч.ч. пудра захар , 2 кутийки лукум нарязан на парченца , орехови ядки нарязани или начупени само, 2 шишенца есенция по ваш вкус , в случая ванилова. Шишенцата са от онези ампули на Йоткер.
Тази суха смес я размесвам с ръце след което прибивям 125 гр размекнато краве масло, което размесвам хубаво с трохите, слагам още коняк или уиски /някакво евтино естествено/ и чак тогава прибавям около 2/3 ч.ч. затоплено прясно мляко, като внимавам сместта да не става много влажна и лепкава. Омесвам го в съда както е , като не го мачкам много , за да не загуби едрата структура на начупените бисквити. 

След това върху едно голямо парче фолио изсипвам кокосови стърготини , вземам една голяма топка от сместта, която я оформам като салам върху тях, овалвам добре и го завивам със станиола стегнато. Това го прибирам в камерата на хладилника или фризер. Изважда се преди консумация и се нарязва.
Аз я правя тази рецепта със 6 опаковки обикновени бисквити и 250гр краве масло, което е двойна доза, за да имам в хладилника при нужда, нуждата естествено е някой посетител. По една година изтрайва този сладкиш във фризера. Това на снимката е от Коледа.





петък, 12 ноември 2010 г.

Закуска за мързеливи домакини


В една подмазана с олио тава разплесквам едно готово тесто или си правя такова хлебно от малко топла вода , сол , мая и 1л. захар.
В тавата трябва да е тъ
нко най-много колкото пръст. Отгоре му разстилам 2 яйца размесени със сирене. Нарязвам му на парченца половин пакетче краве масло или ако нямам го напръсквам обилно с олио и го пека. 



Ако е с готово тесто , обикновено то е втасало в опаковката, а когато е с домашно трябва да втаса в тавата.


Мързелив тутманик

В една купа слагам :


4 яйца, 
1ч.ч. кисело мляко с 1ч.л. сода, 
1/2 ч.ч. олио, 
2ч.ч. брашно. 


Това го разбърквам с миксера и след това му натрошавам 
250гр сирене на едро. 
Пека го в подмазана набрашнена тава на 200 градуса докато се пукне и се зачерви.

Лопушник



Тази баница я знам от моята баба. По моят край много я правят през пролетта .Казваме и Лопушник. 
Тук малко съм го попрепекла,
защото сигурно съм била заплесната в интернет.
Традиционния лопушник е с домашно точени кори, приготвени по рецепта на обикновено тесто за баници / вода, сол малко олио, лъжица оцет и брашно/.


Лопушът се бере по дворовете и покрай оградите на село. Ще ви сложа картинка в края. И със спанак става. Тази баница ми е любима.

Набирате си един голям панер лопуш /лапад/ и го измивате на течаща вода, след което окъсвате листата покрай централната му жила. След това, това го нарязвате на едро и го слагате в подсолена вода да се попари. Когато спихне го отцеждате в гевгир. 


В един дълбок тиган запържвате леко в олио една връзка зелен лук и слагате отцедения лапад. 


Това го разбърквате добре. Махате го от котлона и му слагате една кофичка кисело мляко, 5 яйца и около 300 грама сирене едро натрошено, малко чер пипер и пресен джоджен . С пресни продукти става най-вкусен. 
Ако има нужда може да добавите и малко сол.




Това го разбърквате хубаво . Мяза на повръщано но това да не ви притеснява.

Вземате един пакет "Фамилия" и го навивате на рулца като захващате по два листа. Нареждате ги в подмазана тава и ги наръсвате и отгоре с малко олио.Печете на 200 градуса до зачервяване.
Когато го правя като наредена баница, не на рулца, тогава в пълнежа слагам 3 яйца и с другите две го заливам отгоре, разбити с малко вода.


Този лопушник е с "Одрински" кори.
На дъното на тавата се слага един лист, напръсква се с олио и отгоре се слага втори лист. Слага се част от плънката . Следват пак два листа и плънка...и т.н.

Най-отгоре се залива с двете яйца разбити с малко вода.

През зимата става и с 10 брикетчета замразен спанак, малка главичка стар лук и сушен джоджен.


А това е лапад или по нашенски лопуш.