От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

вторник, 27 декември 2011 г.

Свински котлети с вино и синьо сирене

Днес правих котлети и станаха просто  fantastique . 


Избират се дебели свински котлети според броя на гладните, посолявате се, поръсват се с чер пипер и се поставят в тава с малко вода и олио да се пекат в силна фурна. 
И никакво чукане на месото. Ако я забравите тази процедура за обработка на месото ще направите най-добре. 


Скоро ходих на ресторант и там ми сервираха такава отвратителна, разтънена, суха вратна пържола, която беше твърда като каиш и ми предизвика главоболие докато я сдъвча. Дъвкателните ми мускули се травмираха, сериозно ви казвам. Не го правете това у вас особено ако месото ви е младо крехко. С чукането освен, че се разкъсват жилите, се разкъсват и мускулните влакна като това благоприятства изтичането на всичкия вкусен сок от месото. 
И не препичайте! Англичаните не случайно ядат а ла англе още преди месото да се е изпекло и да се е освободило от всичкия си сок.
Напоследък често срещам препоръка месото да се пече на слаба температура. Това също не го препоръчвам, защото месото ви отново ще се освободи от всичкия си сок и ще стане сухо и безвкусно. Няма нищо по-хубаво от натуралния мирис на печено месо отколкото това да го компенсирате с разни треви и подправки. 
Примера ми е от оня ден , когато отново послушах съветите на тези "професори" и пекох една голяма бройлерна кокошка на 200 градуса. Резултата беше плачевен . Освен че се изпари всичкият и пуснат сос, месото стана сухо , а на всичкото отгоре кокошката ми се разцепи през половината, сякаш нарочно някой го беше направил. Нямаше никакъв вид и добре, че гостите ми не бяха специални, да се изложа като кифладжийка , аз където пека вече 15 години коледни кокошки като за снимка. И този съвет май пак го прочетох от онази професорка, заради която си съсипах великденските козунаци с печене на ниска температура.
Само последно, всички правила за кухнята съм ги чела от учени хора и дебели книги , а не от разни аматьорки- лаици.


Ето с това мое отклонение месото ви вече трябва да се е изпекло .


Щом котлетите ви започнат да порозовяват, наливате 1 чаша бяло вино , разпределяте върху всеки котлет по една малка плочка синьо сирене и ги връщате във фурната. Само след 5 минути я изключвате и ги оставяте да се допекат на изключена фурна.


Слагате им гарнитурка по избор , поливате ги с образуваното сосче и Bon appétit.
Сипвате си една чаша хубаво винце, като това, което пих аз тази вечер и таратора на 6 :::))))
Във виното е истината :) много съм приказлива нали?



Гъби с ориз

Противно на новата мода да се яде сух, ронещ се ориз , аз продължавам упорито да готвя, лепкав, разварен, вкусен ориз и скоро не смятам да го променя това. Дори съм открила как да става колкото се може по-кашав. Бъркане му е майката и малко повече водичка. 
За който му харесва традиционния български ориз, тук давам рецептата си за гъби с ориз. До сега е нямало някой да е ял и да не му е харесал. Освен това тази комбинация идеално подхожда за гарнитура на печено месо.


Приготвяне:
1 глава лук се накълцва на ситно и се задушава в олио. Прибавят се 400 гр гъби от вид по желание , нарязани на филийки, посоляват се и се оставят да си пуснат водата. Прибавя се 1 голяма чаена чаша измит ориз и се бърка докато поеме водата на гъбите. От подправките добавям само чер пипер.
Изсипвам всичко в една дълбока тава и наливам 5 мерки вода според мярката на ориза.
Слагам го да се пече в силна фурна. Когато започне да ври и да набъбва, започвам да го разбърквам в тавата от време на време с една решетъчна лопатка и така докато стане абсолютно готов.
По този начин освен че оризът става лепкав по мой вкус, гъбите се разпределят равномерно из целия обем. При други случаи на гъби с ориз , гъбите изплуват и изгарят на повърхността в тавата и става една тъжна спечена история, която на мен не ми харесва.
Естествено оризът е вкусен прясно сготвен и топъл.

неделя, 25 декември 2011 г.

Кубинска баклава

Това е любимата рецепта за сладкиш на моята свекърва като за всеки повод се отчита с нея. Реших да я направя за тази Коледа да поразнообразя малко менюто в къщи. 
На вкус става също като другата баклава. Струва си да я опитате.


Продукти : 
1 пакет кори Фамилия, 125 гр краве масло, 


За пълнежа : 
4 яйца, 1 чаша захар /ок 200 мл/, 200 мл олио, 1 чаша същата брашно, 1 чаша счукани орехи, 1 бакпулвер, 1 ч.л канела.


За сиропа :
2 чаши захар около 400 гр и 3 чаши вода около 700 мл , 2 праха ванилия.




Пускате миксера да се разбиват яйцата със захарта и през това време намазвате тавата с половината от разтопеното  краве масло. Подреждате половината пакет кори хубаво изпънати .
През това време яйцата трябва да са се разбили на пяна. Прибавяте им канелата, олиото, орехите и брашното с бакпулвера. След като го объркате добре се изсипва върху подредените кори. Върху него се подреждат останалите кори като също се подреждат добре изпънати и равномерно застлани. Най отгоре се намазва или полива с другата половина от кравето масло. Пече се на 200 градуса до златисто запичане.
Когато изстине, му правите сироп от изброените продукти и заливате сладкиша. Чак когато попие част от сиропа и омекне горния пласт кори, го нарязвате на квадратчета.
Консумира се охладен.





сряда, 14 декември 2011 г.

Торта "Бял Наполеон"

Ще зачестя правенето на сладкиши по унгарската ми книжка, защото се получават много вкусни и леко различни от това, което сме свикнали да забъркваме. Все пак българите сме силни в баниците, питките  и киселото зеле, но европейците са със стари традиции в сладкарството. Когато ние сме яли ошав, те са творили фини изкушения. Няма срама тука. Ние пък сме ги научили на градинарство и те така...



Сладкишът го оформих като торта, защото торта ми трябваше за целта, но рецептата е по тази тук .




Необходими продукти за тестото : 300 гр брашно, 10 гр амонячна сода, 3 с.л. захар, 100 гр маргарин, щипка сол, 1 яйце малко сметана. 


За крема : 250 гр мляко, 200 гр масло, 300 гр пудра захар, ванилия, 4 с.л. брашно.




Приготвя се тесто със средна консистенция и се разделя на три части. Всяка се разточва на тънък лист и се пече при средна температура в голяма тава, намазана с масло. 




Приготвяне на крема : 125 гр. мляко се разбърква с 4 с.л. брашно. Останалото мляко с 100 гр пудра захар се кипва и при непрекъснато бъркане към него постепенно се прибавя първата млечна смес. Когато кремът се сгъсти, се снема от огъня и се оставя да изстине. Маслото и пудрата захар се разбиват добре и се разбъркват с изстиналия крем.




И сега нещо много важно, едно подобрение, за да се получат нещата перфектни за нашия вкус. Тортата става малко сухичка, с вкус на суха паста с бишкотено кремче, и за целта предлагам да се сиропира или със захарен сироп , както си го приготвяме за торта, от 1 чаша захар и 2 чаши вода или с подсладено прясно мляко в приблизително същото количество. Понеже силно ме съмняваха сухите платки , на последната и сложих подсладено мляко и в действителност , там където беше влажен, сладкиша беше страхооотен.



Понеже по рецепта отгоре не се украсява с крем, а с пудра захар, за да оформя торта, намазах отгоре дебело с крем и за завършване на фасона, изпекох бутер банички, на които им олющих горния слой на трохи и ги наръсих върху тортата. Идеята ми беше да използвам трохи от кроасан, но много препечен ми се видя за целта. Вие може да не печете банички, а само едно парче тесто във фурната до бледо розово и после да го натрошите. :)))

Тортата е много вкусна, без майтап :).




Ароматен кекс

Това трябваше да е нежно зелен кекс "Киви" приготвен с концентрат за разреждане "Киви", но подобни артикули отдавна не присъстват на нашия пазар. Реших да заместя концентрата със степче Киви, но и подобно нещо не открих в магазините на село, а и в града се съмнявам да откриете. В резултат на тези съществени липси по магазините, купих едно степче Ягода с Киви и резултата е на лице. Получи се нежно розов кекс, без никакъв намек за зелено. Както и да е мисля , че достатъчно се обясних по въпроса. А защо се обяснявам толкова? Ами защото след кекса с лимонада, този ми беше другия любим .
Рецептата :


Продукти : 3 чаени чаши брашно, 1 бакпулвер, 5 яйца, 1 кафеена чашка олио, 2 чаени чаши захар, 100 мл концентрат "Киви" и 100 мл газирана или чешмяна вода. 
В случая концентрата веднага се заменя с 1 степче по ваше желание, разредено в 200 мл газирана или чешмяна вода.


Приготвяне :
Включвате фурната да загрява и започвате да правите кекса.
Разделят се белтъците от жълтъците на яйцата и белтъците се разбиват на сняг с 1 чаша захар. Без да спира разбиването започват да се прибавят 1 по 1 жълтъците , като след всеки жълтък се добавя порция захар от втората чаша. 
Към получената пухкава смес се прибавя олиото и малко по малко брашното с разреденото степче или концентрат. В последното брашно се слага бакпулвера. 
Сместа се изсипва в намаслена форма и печенето е най-важно.
Кекса се слага в силно зарятата фурна като тя се изключва и кекса се оставя на изключена фурна за 10 минути. След това се пече 30 минути само на долен реотан на 200 градуса и след това още 10 минути на горен и долен реотан. 


Сместа която се получава е за голяма форма или две по-малки. Аз използвах продълговати като едната я напълних нормално на 2/3 от обема и а другата на 1/2. Първата изпълни цялата форма и стана нормален по обем кекс, а другата след като се изпече я срязах през средата и двете половини ги слепих с обилно количество подходящо сладко. Диагоналът на снимката не е умишлен , а неволен и случаен. :)
Кекса е много вкусен, ароматен и пухкав.



неделя, 4 декември 2011 г.

Никулденски шаран пълнен с орехи и гъби.

Авторска рецепта 

Много обичам шаран. Мога да ям всеки ден, без да ми омръзне. Обаче го обичам само пържен, но днес реших да импровизирам и да го приготвя печен- пълнен. Понеже съм яла пълнен шаран с орехи и лук, и нещо сладкия вкус и миризма на печен лук в комбинация с риба не ми допада, реших да импровизирам и да  заменя лука с гъби печурки. Получи се много вкусна съчетание за моя вкус, дори съм прекалено доволна от крайния резултат.



 Сега малко за шарана. Това е риба, която е любима само по нашите ширини. Доколкото съм чувала, западняците никак не я уважават и я смятат за мръсна риба, като предпочитат само бяла такава. Може да имат право, защото народното название на шарана е "прасе" понеже не е претенциозен към мръсни води, а и се заравя в тинята. По тази причина месото му поема този гаден вкус, който може да те откаже да го ядеш. 
Най-добрият шаран е култивирания, гледан във водоеми с чиста вода, която редовно се обогатява с кислород, да е ял чиста храна -житце. 
По тези причини, много е важно от кой търговец ще си закупите рибата за празника, дали после ще ядете и ще плачете или ще се наслаждавате на вкусно месо. За това си набележете един търговец и само от него си вземайте, особено ако знаете, че той е производителя и партидите му винаги са само от един и същи водоем. Аз съм доволна от шарана , който продават в МЕТРО. Винаги ми се е случвал шаран с добър вкус. Веднъж си говорих с чичкото там, че ги държали в аквариуми с кислород и ги вземали от добър водоем, но вече забравих кой. Оа някой от язовирите на ТЕЦ-овете спомена.
Така, много се отклоних. 


Моят шаран се приготвя така :
Вземате един шаран около 1,5 -2 кг, изчиствате го , измивате го и го насолявате обилно. Така добре осолен го оставям да престои едно денонощие в хладилника, за да поеме сол. Когато ще го приготвям вече, го измивам от пуснатите лиги и кръв и без да го соля допълнително, го оставям  да се отцеди от водата. След това го отупвам с брашно, така както е цял и го слагам в дълга тава добре намазнена с олио. В тавата го обръщам и от двете страни да се намазни добре целия. След това приготвям плънката.
Нарязвам около 200 грама гъби печурки и ги слагам с малко сол и олио да омекнат на котлона. След като спихнат и си пуснат водата им прибавям 1 ч.ч едро смлени орехи , малко чер пипер и разбърквам. Орехите веднага поемат сока на гъбите и плънката става достатъчно сочна. Без да обработвам повече я напълвам в корема на шарана. На моят шаран не съм му зашивала корема, оставих го така. Плънката е лепкава и не изтича.




След това подреждам около него цели гъбки и няколко сурови картофа нарязани на кръгчета за по-добър фасон.




Пече се в силна фурна като може да се полее 1-2 пъти с лъжица от пуснатата мазнина.
Резултата си заслужава и вашите гости ще бъдат очаровани.
В плънката може да се добави малко канела, но у дома хората са леко задръстени и не приемат подобни своеволия от моя страна. :)



Никулденска салата - Салата от праз, маслини и маринована риба

Тази салата ми е много любима и често през зимата си я правя за вечеря, нищо , че после не мога да се погася на вода. Смятам , че е много подходяща за Никулден, защото както се изразява мъжът ми е "голямо мезе" за ракията. 


Приготвям я предимно от маринована риба херинга или "Перла", защото месото е мазно и крехко и не толкова солено, с приятно кисел вкус. С пушена или само осолена риба няма да е толкова вкусна.
Продукти : 1 голям стрък праз, 1 малка опаковка "Перла" или 200 гр маринована херинга, 1 шепа от любимите ви маслини / моите са от онези червеничките с киселия вкус/, обилно лимонов сок, сол на вкус и копър.


Приготвяне : Празът се нарязва на рендето на финни кръгчета, леко се претрива със сол на вкус . Прибавя му се рибата, ако е перла цели рибки, а херингата се нарязва на парченца. Добавят се маслините, ситно нарязания копър и се полива обилно с лимонов сок. Добавя се от олиото на маринованата риба. 
Ами това е !