Кодрит Кадир - чета

Всички печени домакини, вече са правили Кодрит Кадир  -арабския крем-карамел-сладкиш.

Аз реших да импровизирам и да го приготвя в новите ми силиконови формички, които си ги закупих точно с цел , да пусна "фабриката" за кремове у дома.
Рецептата съм я ползвала от интернет .
Сместа за крема е класическата за крем-карамел , само че млякото е намалено.

5 яйца се разбиват с 200 грама захар докато се хомогенизират, след което им се налива 800 мл прясно мляко. Аз го разбивам с миксера, за да разтворя по-бързо захарта. Прибавям 1 ампула ванилия.

След това карамелизирам 1 чаша захар /защото обичам с повече карамел/ до течно състояние. Може да карамелизирате захарта, с 1 супена лъжица вода още преди да започне да се топи. Така ще избегнете прегарянето. 

Разливате карамела по формичките и наливате яйчената смес. За по-лесно отлепяне, може да намажете с четчица тънко, всяка формичка с олио.

След това приготвяте сместа за блата.
В една купа поставям 1 яйце, 100 гр захар, 100 мл прясно мляко, 100 мл олио, 100 гр брашно, 4 супени лъжици хубаво черно какао и 1 бакпулвер. 

Всичко се разбърква с миксер до хомогенна каша. 
Тази смес се разпределя внимателно с лъжица във всяка формичка. Тя е по-лека от течността и веднага изплува на повърхността.

Формичките се пекат на водна баня, на 200 градуса, като се внимава да не завира водата в тавата. Ако водата заври, крема се препича и става на шупли.

Моя също стана на шупли, защото не стягаше отгоре и го пекох много време, докато се усетя , че горният ми реотан е повреден и не работи.
Крема се оставя да изстине на спокойствие. Дори е желателно да изкара един ден във формите, за да се разтопи карамела му. Ако бързате да го обърнете, има вероятност карамела ви да остане във формата не разтопен и да няма добър външен вид.
При обръщането, е желателно, десерта да е във поднос с някаква дълбочина, защото се отделя сок като сироп, който ако не изтече на някъде, ще сиропира блата на сладкиша.
Десерта се консумира задължително добре охладен.

Тук личи моето нетърпение да го извадя, за да видя, какво се е получило.
Другата форма я изчаках достатъчно и излязоха перфектни.

Специалитет "Мими" - паниран език със специален сметанов сос

Специалитет "Мими" се получи много, много вкусна импровизация. Първо изобретих соса, който го правих на една друга рецепта, която все още не съм публикувала, заради лошите снимки, които направих. Когато го сготвя като за "пред хората", тогава ще я публикувам.

Тази рецепта може да се приготви и с телешки език, но на мен по джоба ми е свинския. И без това, сметаната с гарнитурите и са лукс, така че моята рецепта може да мине за празничен специалитет.

Сварявате езици в подсолена вода, в количество по желание. След това ги измивате в студена вода и ги обелвате от бялата кожа. Нарязвате ги под ъгъл, за да се получат по-широки филийки. 
Овалвате ги в брашно и ги топвате в 2-3 разбити яйца без сол и ги изпържвате в силно загрято олио, до златист цвят.

Подреждате ги в плато или на всеки в порция, като ги заливате със сметановия сос или го слагате до тях като гарнитура, както е в моя случай. Сметаната ми беше много гъста и соса ми се получи с консистенцията на салата "Снежанка".

Сметанов сос "Мими" 

Продукти : 
1 кофичка от 450 гр заквасена сметана / или приблизително количество/
1 малка глава лук
100-150 гр гъби от консерва
5-6 кисели краставички 
10-тина твърди маслини
чер пипер и сол на вкус.

В една дълбока купа слагате краставичките, гъбите и маслините, нарязани на ситни парченца. Прибавяте лукът настърган на пюре, посолявате на вкус и прибавяте чер пипер. Това първо го разбърквате на сухо, а след това му прибавяте сметаната и разбърквате отново. Получава се приятно пикантен сос , с консистенция на салата в моя случай. Ако искате да получите по-течен сос, може да прибавите малко затоплена вода. 
Мазнина не прибавям, заради високия процент масленост на заквасената сметана, обикновено около 35%. 
Соса може да го залеете върху панираните парченца език или да го приложите като гарнитура, както в моя случай.

Извинение към читателите ми, ако вече им е известна рецептата ми, но наистина съм си я изфантазирала.