От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

Искам да ви покажа, какво се случва с отразяването на посещенията в блога ми, когато направя едно рестартиране в блога си. Скачат и после някой пак си прави труда да ме натиска надолу... Реших да си тествам рекламите и о, Боже, нищо не се е променило отпреди седем години, когато ми откраднаха парите от рекламите и ме тормозеха по същия начин, без посетители, без коментари и без пари от реклами. Че и рецептите ми присвояват... Споко бе, не съм толкова гламава да пълня партийни каси....:)) само Ви пробвах още ли сте всички по местата си :))) .

неделя, 27 декември 2020 г.

Бишкотена торта "Царевец"

Авторска рецепта.

Това е друга моя бишкотена торта.

Продукти :

Около 500 гр бишкоти. Използвах един пакет от 400 гр плюс още няколко бишкоти от друг пакет.

За крема:

1 литър прясно мляко. 

800 гр заквасена сметана 20% масленост. Ако намерите с по-висока масленост, вземете нея.


200 гр кристална захар за крема

100 гр бяло нишесте, есенция кафе и 1 супена лъжица инстантно /разтворимо/ кафе.

10 гр желатин разтворен в малко вода, да набъбне.

За сиропа : 

200 гр. кристална захар , 150 мл вода , 1 супена лъжица разтворимо кафе и няколко капки есенция кафе.

За украса 100 гр препечени орехи или лешници и 100 гр чер шоколад

Първо се започва с крема.

От 1 литър прясно мляко се изсипва малко в купа и се разтваря нишестето в него, без никакви бучки.

Другото мляко се слага да заври със захарта. След като заври му се прибавя разтвореното нишесте. Това да става на по слаб огън. 

Когато кремът се сгъсти, му се прибавя разтворимото кафе и есенцията. Кафето може да се разтвори и при нишестето или при млякото да ври, но аз все си мисля, да не би от топлинната обработка, да му се намали аромата.

Най-накрая в горещият крем, се прибавя разтворения желатин и се обърква добре.

Този крем трябва да се охлади поне до стайна температура. 

Разбива се сметаната и към нея се прибавя млечния крем. Разбива се. Това е окончателният крем за тортата.

Докато правите крема, може да сложите сиропа в микровълновата. Водата се смесва със захарта и като се разтвори е готов. Прибавя му се кафето и есенцията. Дори сиропа може да го направите още по рано, за да е изстинал.

Слагате и ядките да се запекат, без сол естествено.

Рингът за торта се слага на 26 см.

Дъното се покрива с бишкоти и по стените също, като бишкотите се слагат хоризонтално легнали. Дъното се поръсва със сироп.

Изсипва се част от крема, да затисне стените. С някакъв прибор ги нагласяте тези по стените да стоят добре. Слагате нов ред бишкоти на дъното. Напръсквате със сироп и изсипвате част от крема.

Когато слагате вторият ред бишкоти покрай стените, трябва да се разминават с долния ред, също както при зидовете.

Пак бишкоти, сироп, крем. Общо три реда бишкоти са. С последния сироп сиропирате стените от бишкоти.

За най-отгоре трябва да оставите малко крем, който разнасяте равномерно. Дори и да не покрива добре бишкотите, не е фатално. Всичко ще се скрие.

Трябва половината, от горния ред бишкоти по стените, да остане непокрит. За това количество крем, бишкоти и диаметър на тортата, трябва да се получи.

Върху крема начупвате на парченца бишкоти. Трябва добре да покрият крема. Върху тях се разпръсват ядките, като ги начупвам колкото мога с пръсти.

Върху тях се напръсква разстопеният шоколад, както съм показала. 

Шоколадът се топи в чаша, с няколко лъжици прясно мляко или вода. 

Тортата е готова. Оставя се в хладилник да стегне. 

Когато я извадите от ринга, първо с широк нож внимателно я обирате по стените. Нямам навика да слагам найлон. 

Като махнете ринга, с нож за пържоли замазвате "хоросана" по зидовете. Никакви други украси няма. Крепостта "Царевец" е готова за папане.👯👱👅☺ 

Ей , и да се похвалите...




петък, 25 декември 2020 г.

Вратни пържоли на сач със зеленчуци

Коледната ми вечеря приключи рано-рано. Нямам къде да хайтосвам, няма с кого да се събирам, нали е опасно и сядам да ви споделя, коледната си вечеря за Мишлен.

Сачът се получи страхотен. 

Винаги съм казвала, че освен усетът за храната, уменията и знанията, е много важно да си подбереш хубави продукти.

Свинският врат е от цял мускул. Избрала съм го прошарен, защото взе да ми писва от постно месо без вкус. 

Гъбите ми са много пресни, много твърди и бели. 

Броколите и бейби морковите са замразени.


Лимоните обезателно големи и тлъсти. Има един сорт с много лъскава кора, леко оранжавеещи, които са супер сладки и сочни. Винаги от тях си пазарувам. 

Свинското се нарязва на дебели 2 см пържоли. Наръсват се със сол и чер пипер и някаква друга подправка ако обичате повече овкусено. Никакво начукване. Оставяте ги в хладилника за няколко часа. 

Една от причините да не харесвам европейското готвене, е маринатите, и камарата подправки , от които, по мое мнение, не можеш да усетиш вкуса на основните продукти. Дори скоро гледах един англичанин на гости по гръцките острови, който се учудваше с колко малко подправки готвят.
За основата на балканското готвене е характерно, че определени храни си подхождат с точно определени подправки. Всичко различно го приемам за извращение. Нарича се традиция. Аз харесвам традициите. Традициите и догмите определят облика, това да си разпознаваем. 

Пък вие си гответе от всичко по много като ви харесва.

Винцето мирно не седи ... :)))




Нямам голям опит с готвенето на сач, но нещото, което научих, е че глината дава вкус на гранясало на яденето. Затова преди да използвате отново глинения сач, обезателно го загрейте във фурната с вода, която изчакате да заври. Заврялата вода изхвърлете.

В подготвеният сач сипете олио. Вземам пържола и я омазвам от двете страни в олиото. Подреждам ги плътно една до друга. Слагам в силно загрята фурна, на дъното и на пълна мощност.


Когато пържолите започнат да се свиват и да се запичат отгоре, обръщате ги от другата страна и разпределяте върху тях, първо гъбите нарязани на филийки, бейби морковите и броколите. Посолявате зеленчуците и ги напръсквате с олио. Връщате във фурната да се пекат до готовност на ястието. Познава се по това, че зеленчуците са спихнали, и по края имат вид на изпечени. 

Със сигурност не трябва да ги препичате, за да усещате аромата на отделните продукти.


Изваждате сача от фурната върху поставка, поръсвате го с чер пипер и го наръсвате със 100 грама нарязан или настърган кашкавал. Изчаквате го да се разтопи от топлината на сача и сервирате. 

Можете да му изстискате един лимон отгоре. 

И обезателно, ако ви остане още сготвена храна, извадете я в някакъв друг съд и измийте сача. Иначе рискувате на другия ден, храната да има вкус на граниво. 

 

Този ми е от миналата година с добавка на навити наденички.





четвъртък, 24 декември 2020 г.

Тиквеника на баба

Имам и мой тиквеник в блога Тиквеник, който е със задушена тиква и готови тънки кори, но сега ще ви покажа, точно както го правеше бабчето.

Не помня баба да е правила тиквеник от готови кори. 

Ей, това човече, като му се доядеше баничка, никога не я мързеше да хване точилката, за разлика от мен :(  /тук се срамувам/. 

Безспорно, традиционният тиквеник е голяма хамалогия. Ако аз взема да го правя без помощници, отиде цял ден. Но благодаря на Бога, имам помощник, който ми чисти и стърже тиквата. 

Има и готови кори, които наподобяват домашно точените, точно като на баба. Вече ви разказвах при къпаната баница, как всяка зима, баба точеше и печеше корите, върху плота на печка на дърва и въглища. От тях правеше баница и тиквеник. За тиквеника може и да не са печени.

Затова, ако ви се меси и точи го направете сами. Замесвате банично тесто от вода, сол, оцет и брашно. Аз съм купила два пакета къпани кори, общо 6 броя за голяма тава.

Една малка тиква се почиства и настъргва. Моята е рендосана на ренде на малки жулиенчета. Настърганата тиква се размесва с 300 грама кристална захар, 1 супена лъжица канела и 200 грама млени на едро орехи.Та хубаво се обърква и се оставя около 30 минути, захарта да извлече водата на тиквата и плънката да се омокри добре. Ако тиквата ви е цигулка, това се случва без проблем. От тиква балка по-трудна работа. Затова винаги избирам цигулка за тиквеник, защото е и по-нежна.



Взема се един разточен лист и се покрива до половината с пълнежа. Върху тиквата и целият лист се ръси обилно олио. Внимателно се завива на стегнато руло. Правила съм го и да надигам листа върху, който съм поставила кората, но вътре остава рехав и на мен не ми допада резултата.

Навитите рула се завиват в кръгла тава на голям охлюв. Когато се напълни тавата, отгоре се ръси отново с олио. Пече се на 200 градуса до зачервяване. Горещ се поръсва  с ванилова пудра захар.

На мен ми дойде малка тавата и една кора ми хартисна. Ще я пека отделно. 

Ако ви остане пълнеж, слагате в плик и във фризера , за другия път.

Това е истински, традиционен, български тиквеник. 

Весели празници.




вторник, 22 декември 2020 г.

Баклава с фъстъци

За тази Коледа реших да променя традицията и да направя нещо ново и за блога си - 

Баклава с фъстъци.

Продукти :

250 гр сурови фъстъци

2 белтъка, 100 гр пудра захар

1 пакет кори Йована - 400 гр

1 чаена лъжичка канела, ванилия, 

200 гр краве масло

За сиропа :

1 кг захар и 1 л вода

сок от лимон и настъргана лимонова кора, 3-4 гвоздейчета карамфил

Започваме с фъстъците. Както са сурови се смилат на едро в ръчна мелничка.

След това, както са смлени, ги запекох леко в микровълновата. 4 минути дойдоха добре на това количество.

Разбиват се двата белтъка с пудрата захар на сняг, като за целувки.

Корите ми са 16 броя, разделих ги на две.

Кравето масло се разтопява в микровълновата.

Вземате едната половина кори. Мажете една с масло и покривате с друга. Мажете и нея с масло и покривате с трета .... и така осемте. Върху последната кора, без да мажете с масло, намазвате с половината белтъци и наръсвате с половината фъстъци, размесени с канелата. Завивате на стегнато руло. 




Полученото руло режете с остър нож на парченца 2-3 см  дебели. 
Подреждате ги в тава с разреза нагоре. 
Печете на 200 градуса до зачервяване.

След като печената част на баклавата изстине, сварявате сироп от водата, захарта, 2-3 лъжици лимонов сок и карамфила. Когато заври, слагате настъргана на фино лимонова кора и ванилията.. С врелия сироп заливате изстиналата баклава.

👉   Голяма издънка ми стана този път. Залях изстиналата баклава с врелия сироп, обаче охлювите въобще не поеха сиропа. Два дена ги чаках. Станаха твърди като камъчета , а сиропа с консистенция на мед. 

Тогава ме осени гениалната идея да я сложа да я загрея на слаба фурна. Залях я ей така с още 500 мл вода и я оставих да започне да къкри. Тогава кравето и масло се отпусна и охлювите поеха сиропа. Сега я спасих и почти я изядохме, но другият път, обезателно докато се пече, ще варя сиропа и врял сиропа върху горещата баклава.

Извода ми е: Не знам едно време как са решили като правило, студено с горещо да заливат, но при съвремените кори това не работи. Особено от Фамилия, баклавата ми винаги става с усещане , че дъвча хартия. Горещо със студено ще работи при домашно точена баклава.

Затова, ВРЯЛ СИРОП ВЪРХУ ГОРЕЩА БАКЛАВА. 

И още нещо, бих приготвила сиропа 1:1 - 1литър вода на 1 кг захар. Винаги ми се налага допълнително да си заливам баклавите. 

ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МАТЕРИАЛИ, НЕ ВАЖАТ ПРАВИЛАТА ОТ ЕДНО ВРЕМЕ.



събота, 19 декември 2020 г.

Шаран на фурна с хрупкава коричка

 Днес е православният, истинския Никулден. 

Само ние и греците не си уважаваме датите, защото сме по папския календар. Дори синодалните старчета нещо се смахнаха и днес 19 декември, го обявиха за Игнажден. Но тъй като и Игнажден за нашата църква е по папският календар, кога ще го отслужват си е тяхна работа. По стар стил е на 2 януари. 

Мисля си, че българите трябва да започнем да си празнуваме празниците на истинските им дати, по стар православен стил. Тогава църквата може и да се замисли, какви ги върши.

Днес пекох шаранче по моя рецепта. 

Шаранчето е 1.700 кг. За цяло печено, е подходящо от 1.5 до 2 кг. По-големите екземпляри са тлъсти и с дебело месо и по-вкусни ще станат на шайби. 

Шарана е изчистен и осолен добре от предния ден, да си поеме сол и да си пусне лигите. 

Пускате фурната на пълна мощност и започвате приготвянето.

Разцепва се с остър нож точно по гръбнака , за да се получат сравнително еднакви две половини, да се получи разтворен, без да ги разделяте.

Измивам го много добре на течаща вода. Посолявам го отново съвсем малко. Целият го наръсих с чер пипер и комбинирана подправка за риба. Вие използвайте любимата си. 

След това на един лист хартия за печене, сложих брашно и го овалях хубаво целият. 

В тавата , в която ще го пека, сложих към едно дамско пръстче олио. 

Така както е набрашнен, го изтупвате върху хартията с брашното и го омазвате от двете страни с олио в тавата. Слагате го по гръб и го наръсвате със натрошен корнфлейкс или панировка за риба . Ако използвате панировка за риба с подправки, не слагайте друга подправка преди това. Вътрешната част на разтвореният шаран се наръсва, но не обилно. Обръща се с гърба на горе и отново се поръсва.

Слага се да се пече във вече загрятата фурна на пълна мощност. 

Когато започне да се запича и олиото цвърчи отдолу, наклонете тавата и с една супена лъжица съберете олио, с което го залейте по цялата повърхност отгоре. 

Оставете го да се допече до зачервяване.

Направих едно сосче, от сока на един лимон, 1 скилидка чесън, сол на вкус и няколко орехови ядки. Смлях с пасатора. 






понеделник, 7 декември 2020 г.

Коледни маслени курабии с бадеми

Това са традиционни гръцки коледни курабии. 
Преди години ме почерпиха с тях, оригинални, правени от гъркиня и от тогава се влюбих в тях. Всяка Коледа ги правя. 
Рецептата съм я издирвала от гръцки сайтове. Пробвах 2-3, докато попаднах на тази, която най се доближава до онова , което ядох. 
Оригиналните са пръскани с розова вода. Стават изключително ароматни и вкусни. 
А представете си, България световен производител на розово масло, никъде в магазин не можеш да намериш розова вода за хранителни цели. Не знам розовия локум с какво го ароматизират, ама е срамота.

Рецептата:
300 грама краве масло
110 гр пудра захар
120 гр бадеми
25 мл коняк или ром
1 бакпулвер,
1/2 кафяна лъжичка мускатов орех млян /индийско орехче
ванилия.
600 гр брашно

Сега ги правих с намалено количество масло и брашно, но вас това не ви касае.

Започвате с бадемите. Запичате ги леко и ги нарязвате. Не ги мелете, а ги нарязвате. Ако ви е удобно първо ги запичате и после нарязвате или първо нарязвате и после запичате.
Когато изстинат ги смесвате в купа с мекото кравето масло, захарта, мускатовия орех, рома, ванилията. 
След това прибавяте брашното с бакпулвера, до образуване на меко маслено тесто, което е на полу-трохи. Мой съвет е да не прибавяте цялото брашно, а да оставите малко за накрая, защото може да ви стане тестото прекалено трошливо и да е трудно за оформяне. Ако получите прекалено сухо тесто, прибавете още ром или съвсем малко вода. Трябва да стане удобно за оформяне.
Тестото го омесвам в легена, без да си цапам масата.
Започвам да късам топчета колкото голям орех , да ги омачквам хубаво в ръце и след това с длани да оформям пръчици, които оформям на рогчета на масата. 
Може да го направите на топченца, може и да разточите дебела, колкото пръст кора, която да нарежете на полумесеци.
Подреждате рогчетата в тава и печете на 200 градуса до леко зачервяване. Тавата в средата на фурната.
Още горещи овалвате обилно в пудра захар. Тези които ядох бяха заровени в пудра захар.
Ако намерите розова вода за хранителни цели , обезателно ги напръскайте, когато ги извадите от фурната, преди да ги оваляте в захарта.

Рецептата е малко скъпичка за българското джобче, но си заслужава. 
Когато започнах да гледам клипове в тубата и видях хората по света, с какви продукти готвят, тогава разбрах колко сме бедни. 
В Турция кравето масло и шам фъстъка ги нямат за нищо. 
Не е като у нас, курабийки от вода с канела, полети с нещо кафяво, ми ги пробутват за меденки. Или козунаци с оцветител и подсладител, или торта с крем от кокосова мазнина и кой знае от още какви имитиращи продукти. Много сме зле, ама много.







Супа от праз с домати

 

Тази е любимата супа на детето, по рецепта на майка ми.

В блога имам още една рецепта за супа с праз Супа от праз, но откакто детето иска "като на баба", вече така я готвя. И другата е хубава. Правя я със зелев сок,тази с домати и имат съвсем различен вкус.

За тази са ви необходими един голям или два малки стръка праз, който се почиства и нарязва на ситно. Никога не изхвърлям зелената му част, само върховете на перата Забелвам листенцата отзад и измивам старателно. 


Слагате в тенджерата и задушавате в олио. Прибавяте и един накълцан на ситно морков. Когато празът омекне, прибавяте 300 грама /1 голяма чаена чаша/ домати от консерва. Продължавате да задушавате при праза, докато олиото се оцвети в доматено. Наливате вода 2/3-ти на тенджерата, посолявате на вкус и оставяте да заври. Аз прибавям и изсушен микс за супа /зеленчуци, корени и треви/или подправка от рода на вегетата. След като поври 10-15 минути, прибавяте фиде , в количество по избор. Аз готвя с много фиде. След като фидето се свари, прибавяте лют червен пипер или натрошена люта чушка, чер пипер, 1 китка нарязан магданоз. Добавих и сушен див лук /левурда/. 

Накрая застройвате с 1 яйце, разбито с половин кафяна лъжичка лимонтозу и малко студена вода.