Не помня баба да е правила тиквеник от готови кори.
Ей, това човече, като му се доядеше баничка, никога не я мързеше да хване точилката, за разлика от мен :( /тук се срамувам/.
Безспорно, традиционният тиквеник е голяма хамалогия. Ако аз взема да го правя без помощници, отиде цял ден. Но благодаря на Бога, имам помощник, който ми чисти и стърже тиквата.
Има и готови кори, които наподобяват домашно точените, точно като на баба. Вече ви разказвах при къпаната баница, как всяка зима, баба точеше и печеше корите, върху плота на печка на дърва и въглища. От тях правеше баница и тиквеник. За тиквеника може и да не са печени.Затова, ако ви се меси и точи го направете сами. Замесвате банично тесто от вода, сол, оцет и брашно. Аз съм купила два пакета къпани кори, общо 6 броя за голяма тава.
Една малка тиква се почиства и настъргва. Моята е рендосана на ренде на малки жулиенчета. Настърганата тиква се размесва с 300 грама кристална захар, 1 супена лъжица канела и 200 грама млени на едро орехи.Та хубаво се обърква и се оставя около 30 минути, захарта да извлече водата на тиквата и плънката да се омокри добре. Ако тиквата ви е цигулка, това се случва без проблем. От тиква балка по-трудна работа. Затова винаги избирам цигулка за тиквеник, защото е и по-нежна.Взема се един разточен лист и се покрива до половината с пълнежа. Върху тиквата и целият лист се ръси обилно олио. Внимателно се завива на стегнато руло. Правила съм го и да надигам листа върху, който съм поставила кората, но вътре остава рехав и на мен не ми допада резултата.
Навитите рула се завиват в кръгла тава на голям охлюв. Когато се напълни тавата, отгоре се ръси отново с олио. Пече се на 200 градуса до зачервяване. Горещ се поръсва с ванилова пудра захар.
На мен ми дойде малка тавата и една кора ми хартисна. Ще я пека отделно.
Ако ви остане пълнеж, слагате в плик и във фризера , за другия път.
Това е истински, традиционен, български тиквеник.
Весели празници.