От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

Искам да ви покажа, какво се случва с отразяването на посещенията в блога ми, когато направя едно рестартиране в блога си. Скачат и после някой пак си прави труда да ме натиска надолу... Реших да си тествам рекламите и о, Боже, нищо не се е променило отпреди седем години, когато ми откраднаха парите от рекламите и ме тормозеха по същия начин, без посетители, без коментари и без пари от реклами. Че и рецептите ми присвояват... Споко бе, не съм толкова гламава да пълня партийни каси....:)) само Ви пробвах още ли сте всички по местата си :))) .

събота, 9 юни 2012 г.

Тарталетки /кошнички/ с крем

Тези кошнички въобще не са толкова туткави, колкото предполагат някои ,особено от тестото , от което аз ги правя и големината на формичките. Има едно тесто, от което трудно се отлепват, а после пада голямо миене на формички. Моето е маслено , а кремът е елементарен без варене. 

Тесто : Замесва се меко тесто от 2 яйца, 1 чаша пудра захар , 250 гр краве масло и бяло брашно. С парченце от тестото се облепва с палец дъното и стените на къдравите формички, като към дъното се изтънява максимално. 
Пекат се на умерена фурна 200 градуса докато започнат съвсем леко да порозовяват.

Формичките не се подмазват предварително, защото тестото е достатъчно маслено и като се изпекат веднага се отлепят, без никакво зацапване на формичките. После бързо се измиват само в разтвор на сапунена/препарат/ вода.


След като изстинат се пълнят със сметанов крем. И за двата съм използвала животинска заквасена сметана на Габрово милк 35%. Има я в METRO в разфасовки от 1 и 3 кг. 

I крем.

Не мога да кажа какво количество използвах за крема, защото ползвах сметана от голяма разфасофка . За тази доза тарталетки ще ви влезе около 500 гр квасена сметана и около 1 кг нарязани на парченца ягоди. За подслаждане и ароматизиране - 200 гр пудра захар и ягодова есенция. 
Сметаната се разбива на крем с пудрата захар , след което и се прибавят нарязаните на парченца ягоди и ягодовата есенция. Разбърква се внимателно, за да не се размажат ягодите вътре.


На част от кошничките сложих на дъното по лъжичка сладко от ягоди с плодче и сиропче и отгоре със супена лъжица гребвам и слагам от сметановия крем с ягодите. Не го заглаждам . След като напълня всички кошнички ги наръсвам обилно с кокосови стърготини и им забодох по една малка ягодка за фасон.

II крем.

500 гр заквасена сметана се разбива с 200 грама пудра захар.
В микровълновата се разтапя 100 гр шоколадов кувертюр със 100 мл вода или прясно мляко.
Отделно в още 100 мл вода или прясно мляко се разтваря едно пакетче желатин /10гр/ и се прибавя към горещия шоколад. Бърка се докато желатинът се разтопи напълно. Тази смес се прибавя към разбитата сметана, ароматизира се с ампула есенция ром и се разбива наново до хомогенност. Получава се полутечна шоколадова маса, която се налива във всяка кошничка до ръба. 

Отгоре се настъргва шоколад на едро. Охлаждат се в хладилник, при което крема във формичките желира.


Руло "Стефани"

Руло "Стефани" не е българска рецепта, но е станала традиционна за нашата кухня. Обаче голямата ми изненада беше, когато реших да го направя за пръв път и не открих рецептата в нито една от готварските си книги, а това лакомство ми е любимо от детската градина още.
То не че не го правя само по празници и особено по Великден, заради голямото разхищение на кайма и яйца. И това го правих на Великден, но сега чак му идва реда да го публикувам.


Рулото "Стефани" трябва да се прави от качествена нетлъста кайма, в която да има превес на телешкото, за да може след изпичането да се получи хубав разрез. Също така не е подходяща промишлена кайма, заради многото вода, която слагат в нея. Такава кайма стои в ръката ти лепнеща и пихтиеста. След изпичането рулото ще плувне във вода и мазнина и ще стои деформирано.


Продукти: 1 кг кайма, 1 настъргана глава стар лук, чер пипер, лют червен пипер, риган, 1 сурово яйце и белтъка на второ яйца/жълтъка отива за намазване/, и ако желаете смлян кимион.




Каймата се омесва с изброените подправки и се разстила на правоъгълник върху намокрено парче найлон. Трябва да е с дебелина 1 пръст.




5 или 6 сварени яйца се обелват и се подреждат в средата на правоъгълника. Броят на яйцата зависи от дължината на рулото, в случая дължината на формата, в която ще се пече.


Около яйцата се подреждат нарязани на жулиени кисели краставички, моркови, а в единия от вариантите сложих и парченца кашкавал.
На моето руло, за по-голяма празничност му добавих и тънко нарязано свинско пушено, което значително му "оправи" вкуса, но около краставичките се образува празнина, което затрудни срязването и красивото сервиране.


Когато се подреди целият пълнеж, се хващат двата дълги края на найлона и се срещат така, че да повдигнат двата края на каймата и да си срещнат до съединяване. Рулото се оформя през найлона в правилна форма и дължина и се поставя в намазнена дълга форма за кекс или хляб. Отгоре се намазва с 1 жълтък и му се настъргва на едро кашкавал. 

Пече се в умерена фурна на 250 градуса, докато се зачерви. Дори да остане леко недоопечено не е фатално, защото така става по-сочно.


Нарязва се във формата с много остър нож и се сервира със салата според сезона. Моята беше маруля.



четвъртък, 31 май 2012 г.

Агнешко на пещ

Гергьовден мина, но това не означава, че хората на село само тогава палят пещта. Много модерни имения си направиха пещи в луксозните градини и аз сега ще споделя, как печем агнешко на село у дома. Подчертавам у дома, защото в комшиите ни го правят малко по-различно. 
Ние предпочитаме да си печем месото самостоятелно в тава, докато други си слагат месото на чатал върху ориза, за да се отича сока върху него. 
Ние в къщи го предпочитаме задушено под фолио, докато други го покриват с намокрени в солена вода вестници. Обичат порциите им да се препекат повечко. 
Яла съм всякакви варианти, включително и цяло агне в тава, но не ми е харесвало твърде, защото остава безсолно и неовкусено.
В къщи го приготвяме в повечето случаи на порции, като най-големият къс месо е една плешка или бутче да речем. Не харесвам шпековано с моркови и чесън месо и разни миризливи треви, и за това и не го приготвям по този начин.


Посолявам добре месото и го натривам с чер и червен пипер и малко олио. Подреждам го плътно в тавата и му наливам съвсем малко бира. Ако се остави в собствен сос ще се получи още по-вкусно. Дори бирата, която наливам му разводнява соса . Правила съм опити навремето, когато сме пекли по много месо, да налея на едната тава малко вода, но после като го извадят от пещта, плува във вода и стои като варено. Месото без добавка на бира и вода, става идеално, задушено в собствен сос.
Загъва се плътно с фолио и се пече около 2 часа и половина.


Пещ не съм палила, но комшийката каза, че вътре дървата трябва да горят силно около два часа, да изгорят на жара, след което жарта се изгребва навън , а пеща като я драскаш по тухлите с ръжена да хвърчат искри. Като гледах при Звездев как пъхнаха агнето в жарта, не знам после какво ядоха тези хора, месо или въглени.


Тук изпекохме малко месо от плешка с вратленце /любимото ми от агънцето/ , колкото да отбележим празника.