От Дебелана към имитаторите и плагиатите

Рецептите, които съм отбелязала като авторски, може да ги готвите колкото си искате у вас си. Не разрешавам с мои авторски рецепти, да си правите предаванията и изявите в интернет и по телевизията, без да ме упоменавате. Въпрос на възпитание и етика. Създайте си ваше уникално съдържание за продуктово позициониране и печалба от реклама. Като не можете да бъдете оригинални с нищо създадено от вас, не се бутайте на първа линия. Нета вече се задушава от плявата на импровизаторите, имитаторите и плагиатите.
Ако искате по-големи снимки, цъкнете върху тях.

вторник, 22 декември 2020 г.

Баклава с фъстъци

За тази Коледа реших да променя традицията и да направя нещо ново и за блога си - 

Баклава с фъстъци.

Продукти :

250 гр сурови фъстъци

2 белтъка, 100 гр пудра захар

1 пакет кори Йована - 400 гр

1 чаена лъжичка канела, ванилия, 

200 гр краве масло

За сиропа :

1 кг захар и 1 л вода

сок от лимон и настъргана лимонова кора, 3-4 гвоздейчета карамфил

Започваме с фъстъците. Както са сурови се смилат на едро в ръчна мелничка.

След това, както са смлени, ги запекох леко в микровълновата. 4 минути дойдоха добре на това количество.

Разбиват се двата белтъка с пудрата захар на сняг, като за целувки.

Корите ми са 16 броя, разделих ги на две.

Кравето масло се разтопява в микровълновата.

Вземате едната половина кори. Мажете една с масло и покривате с друга. Мажете и нея с масло и покривате с трета .... и така осемте. Върху последната кора, без да мажете с масло, намазвате с половината белтъци и наръсвате с половината фъстъци, размесени с канелата. Завивате на стегнато руло. 




Полученото руло режете с остър нож на парченца 2-3 см  дебели. 
Подреждате ги в тава с разреза нагоре. 
Печете на 200 градуса до зачервяване.

След като печената част на баклавата изстине, сварявате сироп от водата, захарта, 2-3 лъжици лимонов сок и карамфила. Когато заври, слагате настъргана на фино лимонова кора и ванилията.. С врелия сироп заливате изстиналата баклава.

👉   Голяма издънка ми стана този път. Залях изстиналата баклава с врелия сироп, обаче охлювите въобще не поеха сиропа. Два дена ги чаках. Станаха твърди като камъчета , а сиропа с консистенция на мед. 

Тогава ме осени гениалната идея да я сложа да я загрея на слаба фурна. Залях я ей така с още 500 мл вода и я оставих да започне да къкри. Тогава кравето и масло се отпусна и охлювите поеха сиропа. Сега я спасих и почти я изядохме, но другият път, обезателно докато се пече, ще варя сиропа и врял сиропа върху горещата баклава.

Извода ми е: Не знам едно време как са решили като правило, студено с горещо да заливат, но при съвремените кори това не работи. Особено от Фамилия, баклавата ми винаги става с усещане , че дъвча хартия. Горещо със студено ще работи при домашно точена баклава.

Затова, ВРЯЛ СИРОП ВЪРХУ ГОРЕЩА БАКЛАВА. 

И още нещо, бих приготвила сиропа 1:1 - 1литър вода на 1 кг захар. Винаги ми се налага допълнително да си заливам баклавите. 

ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МАТЕРИАЛИ, НЕ ВАЖАТ ПРАВИЛАТА ОТ ЕДНО ВРЕМЕ.



събота, 19 декември 2020 г.

Шаран на фурна с хрупкава коричка

 Днес е православният, истинския Никулден. 

Само ние и греците не си уважаваме датите, защото сме по папския календар. Дори синодалните старчета нещо се смахнаха и днес 19 декември, го обявиха за Игнажден. Но тъй като и Игнажден за нашата църква е по папският календар, кога ще го отслужват си е тяхна работа. По стар стил е на 2 януари. 

Мисля си, че българите трябва да започнем да си празнуваме празниците на истинските им дати, по стар православен стил. Тогава църквата може и да се замисли, какви ги върши.

Днес пекох шаранче по моя рецепта. 

Шаранчето е 1.700 кг. За цяло печено, е подходящо от 1.5 до 2 кг. По-големите екземпляри са тлъсти и с дебело месо и по-вкусни ще станат на шайби. 

Шарана е изчистен и осолен добре от предния ден, да си поеме сол и да си пусне лигите. 

Пускате фурната на пълна мощност и започвате приготвянето.

Разцепва се с остър нож точно по гръбнака , за да се получат сравнително еднакви две половини, да се получи разтворен, без да ги разделяте.

Измивам го много добре на течаща вода. Посолявам го отново съвсем малко. Целият го наръсих с чер пипер и комбинирана подправка за риба. Вие използвайте любимата си. 

След това на един лист хартия за печене, сложих брашно и го овалях хубаво целият. 

В тавата , в която ще го пека, сложих към едно дамско пръстче олио. 

Така както е набрашнен, го изтупвате върху хартията с брашното и го омазвате от двете страни с олио в тавата. Слагате го по гръб и го наръсвате със натрошен корнфлейкс или панировка за риба . Ако използвате панировка за риба с подправки, не слагайте друга подправка преди това. Вътрешната част на разтвореният шаран се наръсва, но не обилно. Обръща се с гърба на горе и отново се поръсва.

Слага се да се пече във вече загрятата фурна на пълна мощност. 

Когато започне да се запича и олиото цвърчи отдолу, наклонете тавата и с една супена лъжица съберете олио, с което го залейте по цялата повърхност отгоре. 

Оставете го да се допече до зачервяване.

Направих едно сосче, от сока на един лимон, 1 скилидка чесън, сол на вкус и няколко орехови ядки. Смлях с пасатора. 






понеделник, 7 декември 2020 г.

Коледни маслени курабии с бадеми

Това са традиционни гръцки коледни курабии. 
Преди години ме почерпиха с тях, оригинални, правени от гъркиня и от тогава се влюбих в тях. Всяка Коледа ги правя. 
Рецептата съм я издирвала от гръцки сайтове. Пробвах 2-3, докато попаднах на тази, която най се доближава до онова , което ядох. 
Оригиналните са пръскани с розова вода. Стават изключително ароматни и вкусни. 
А представете си, България световен производител на розово масло, никъде в магазин не можеш да намериш розова вода за хранителни цели. Не знам розовия локум с какво го ароматизират, ама е срамота.

Рецептата:
300 грама краве масло
110 гр пудра захар
120 гр бадеми
25 мл коняк или ром
1 бакпулвер,
1/2 кафяна лъжичка мускатов орех млян /индийско орехче
ванилия.
600 гр брашно

Сега ги правих с намалено количество масло и брашно, но вас това не ви касае.

Започвате с бадемите. Запичате ги леко и ги нарязвате. Не ги мелете, а ги нарязвате. Ако ви е удобно първо ги запичате и после нарязвате или първо нарязвате и после запичате.
Когато изстинат ги смесвате в купа с мекото кравето масло, захарта, мускатовия орех, рома, ванилията. 
След това прибавяте брашното с бакпулвера, до образуване на меко маслено тесто, което е на полу-трохи. Мой съвет е да не прибавяте цялото брашно, а да оставите малко за накрая, защото може да ви стане тестото прекалено трошливо и да е трудно за оформяне. Ако получите прекалено сухо тесто, прибавете още ром или съвсем малко вода. Трябва да стане удобно за оформяне.
Тестото го омесвам в легена, без да си цапам масата.
Започвам да късам топчета колкото голям орех , да ги омачквам хубаво в ръце и след това с длани да оформям пръчици, които оформям на рогчета на масата. 
Може да го направите на топченца, може и да разточите дебела, колкото пръст кора, която да нарежете на полумесеци.
Подреждате рогчетата в тава и печете на 200 градуса до леко зачервяване. Тавата в средата на фурната.
Още горещи овалвате обилно в пудра захар. Тези които ядох бяха заровени в пудра захар.
Ако намерите розова вода за хранителни цели , обезателно ги напръскайте, когато ги извадите от фурната, преди да ги оваляте в захарта.

Рецептата е малко скъпичка за българското джобче, но си заслужава. 
Когато започнах да гледам клипове в тубата и видях хората по света, с какви продукти готвят, тогава разбрах колко сме бедни. 
В Турция кравето масло и шам фъстъка ги нямат за нищо. 
Не е като у нас, курабийки от вода с канела, полети с нещо кафяво, ми ги пробутват за меденки. Или козунаци с оцветител и подсладител, или торта с крем от кокосова мазнина и кой знае от още какви имитиращи продукти. Много сме зле, ама много.