Панирани пилешки крила

Панирани пилешки крила са ми любимо лакомство, по-любимо от панирана пилешка пържола и хапки дори.

Хубавото им е, че се приготвят екстрено бързо. Че ако сега си намисля, че ми се ядат и ако ги има в насипно състояние в месарницата до нас и до половин час-час, са ми готови за угощение. 

Трябва да се избират по-малки крила, за да са гарантирано изпържени вътре.

На крилото му се отрязва бутчето, защото иначе няма да стоят правилно в тигана и става сложно с топлинната обработка.

Крилцата се преглеждат за перца, защото почти винаги има по някое. Измиват се старателно.

Подправят се с подправка за пиле, сол и чер пипер. 

Всяко крило се овалва старателно в брашно, изтръсква се и се потапя в разбити яйца. Пържат се в повечко олио. 

Изстисква им се лимонов сок от пресен лимон. Аййй не мога се запра.
 

Пълнени пиперки с колбаси

 

Предлагам ви едно леко ястие да разтоварите след празниците. 

Рецептата е подобна на авторската ми рецепта на пълнени камби. 

Пълнени камби с яйце и сирене

В нея може да оползотворите нарязани филета, мезета, беконче, шунки, салам Камчия, кашкавалче от платата, с които бяха отрупани масите ви. 

Купувате си по една голяма пиперка  тип Долма на човек.

Срязвате я на две по дължина, като оставяте дръжката за красота. С ножче изрязвате само семките.

Може да оставите част от гъбестата част , защото в случая нямаше много семки и беше крехка.

Нарязвате мезето на кубчета и във всяка половинка разпределяте на дъното. Капвате по малко олио във всяка половинка. Отгоре слагате парченца кашкавал или друго хартиснало млечно мезе.

Разбивате две яйца и ги смесвате с нашенско сирене. Разпределяте го на пиперките. Пак напръсквате отгоре с олио . Остана ми шепичка нарязано филе и го разпределих върху яйцето.

Печете в силна фурна , най-отдолу , да се запече и дънцето. 

В друг вариант когато кокошките са снесли , слагам сиренето на плочка и върху него счупвам по едно яйце на половинка.

Приятен апетит!

Малко ги препекох защото пак бях заплесната в нет-а

    

Тавичката съм я покрила с хартия, защото е ръждясала. Това лято си я купих от Метро за 15 лева. Някакъв германски боклук, дето ръждяса, както стоеше с пилето с картофи в хладилника. 

Казвам го , защото си купих и подобна италианска с не залепващо покритие за 6 лева от Кауфланд и все още нищо и няма. Не знам някой не ги ли тества боклуците, с които ни пълнят пазара. същото ми се е случило и с дълги форми за кекс.

И сега един виц ми идва на ума , дето все ми го разказват у дома , когато загоря манджата.

Ако вече трети ден в къщи е подредено, сготвено, почистено и т.н. , значи вече трети ден компютърът е на ремонт. 

Чао. Не знам кога пак ще сготвя нещо за блога, че имам и друга работа.

Болярско роле с орехи

 Авторска рецепта

Новата година напоследък я карам само на салата, мезе и винце. 

На момчетата им спретнах едно типично мъжко ядене по мой усет. Те не останаха особено очаровани от орехите.

За догодина ще им опека за Коледа 50 кебапчета, от най-евтините и до Нова година да си ги претоплят.

Ще се радвам някой гастроном да си сготви моето "Болярско роле с орехи" и да ми намигне, че му е харесало.

 

Минавам по същество.

Избирам половин рибица. Разтварям мускула с остър и широк нож.

  

  

Използвам пикантни подправки. Първо осолявам месото от двете страни, наръсвам го с чер пипер.

От страната към която ще го пълня , ръся другите подправки- лют червен пипер, мащерка, розмарин и го натърквам с 2-3 скилиди пасиран пресен чесън. Завивам го на руло и го прибирам в хладилника да престои завито във фолио. Това го правих от предния ден.

Когато ще го приготвям вече, разтварям го и правя смес от 250 грама много ситно смлени орехи, към които е прибавена чаена лъжица къри.

Разпределям орехите равномерно. Завивам стегнато руло, което поставям в йена с капак.

Намазвам с пушен червен пипер и олио. Отстрани наливам два пръста някакво евтино бяло вино. Слагам да са пече на пълна мощност, като когато започне да цвърчи го намалявам на 250 градуса и така докато стане готово. За 1 час от зацвърчаването трябва да е готово.

Преди сервиране го обръщам в соса да се омокри добре.

На другият ден правя едно леко винено сосче с прибавка на соса от печенето и освежавам останалото печено.

 

Рецептата ми я намирам за толерантна с парниковите газове, освен ако не вземаме предвид пърденето на прасетата, ама тя ярмата не дават толкоз метан като пашата..

Тук не мога да пропусна момента да се изфукам с мезенцето ми, което тази година стана ВУНДАБААА !